а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
а който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина.
От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 42
А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето.
От Лука свето Евангелие – глава 17 – стих 1
Рече Иисус на учениците Си: не е възможно да не дойдат съблазни, ала горко ономува, чрез когото дохождат:
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 9:42).
При Лука 17:1–2 има сходни изрази, но са дадени в друга връзка. При Марк 9:38–41 и Лука 9:49–50 тук са включени разказите за човек, който изгонвал бесовете с името на Спасителя; след това речта на Спасителя се привежда при Матей и Марк почти в буквално сходство.
Казаното в разглеждания стих очевидно се противопоставя на изказването в предходния. Там се говори за приемането с любов, тук – за вредата, произтичаща от съблазън. Тази последна дума (σκανδαλίσῃ), както и в други случаи (вж. коментарите към Мат. 5:29), насочва към падение. Както в предходния стих „ако някой приеме“ (буквално), така и тук стои „ако някой съблазни“. Но ако в предходния стих е „едно дете“, то в дадения е „едного от тия малките, които вярват в Мене“. Речта, по този начин, се разширява и се обобщава. Стоящото посред учениците дете служи за образ за разясняване на сложните взаимоотношения, които възникват между възрастните, вярващи в Христос.
На пръв поглед изглежда, че тук Спасителят преминава към почти изцяло нова тема, и то само по асоциация, така че стихът изглежда има само външна връзка с казаното преди това. Но няма никакво съмнение, че с предходните стихове той има и по-вътрешна, дълбока, съкровена връзка. Последната е изразена очевидно главно чрез думата “съблазни” (σκανδαλίσῃ). Докато в предходните стихове е посочен постижимият и сигурен начин, по който всички могат да придобият за себе си не въображаеми, а действителни предимства в Небесното Царство, което Христос е установил и установява, в този стих се посочват пречките пред този път и последиците от подобно начинание.
Думата πιστευόντων показва, че тук се имат предвид не само малките деца сами по себе си, защото за децата въобще не е присъща съзнателната вяра, разкриваща се в смирението и унижението, но възрастните, поставящи се на едно ниво с младенците.
Гръцката дума συμφέρει може да се преведе, както в синодалния превод, чрез „би било по-добре“ в смисъл на „по-полезно“. Такъв е смисълът на този глагол при класиците и в Новия Завет (в непреносен смисъл – Мат. 5:29–30, 19:10; Йоан 11:50, 16:7, 18:14; 1 Кор.6:12; 2 Кор.8:10, 12:1 и др.). Смисълът на по-нататъшната реч показва в какво се състои ползата за човека, което създава съблазън. Преди да съблазни някого, за него би било по-полезно, ако на шията му се окачи воденичен камък и потъне в морската дълбина. Тогава неговото тяло би погинало, но душата би се спасила, тъй като няма да може да произведе съблазън.
“Водениченили мелничен камък” – преводът е неточен; славянският превод е точен: “магарешки камък”, т.е. големият камък, който се върти от магарето; затова последното се наричало ὄνος μυλικός (мелничен камък на магарето). Неточният превод в руската Библия очевидно се дължи на асимилацията на Лука 17:2 (λίθος μυλικός – мелничен камък или воденичен камък). Тук, разбира се, се има предвид горният воденичен камък, или така нареченият бегач.
Удавянето в морето не е било юдейско наказание, но такава екзекуция се е практикувала сред гърците, римляните, сирийците и финикийците.