(Срв. Лука 15:3 – 5). Лука нарича тази реч на Христос притча. Това, което е изобразено в притчата, се случва постоянно в живота на всеки пастир. Кой например не знае колко често нашите селски овчари намират изгубени животни?Пастирът не се интересува от останалата част от стадото, защото е сигурен в него, знае, че поверените му животни няма да се заблудят, няма да бъдат застрашени и няма да се изгубят. Но животно, което се е заблудило, може да пропадне. “Сто овце”...
Лука нарича тази реч на Христос притча. Това, което е изобразено в притчата, се случва постоянно в живота на всеки пастир. Кой например не знае колко често нашите селски овчари намират изгубени животни?Пастирът не се интересува от останалата част от стадото, защото е сигурен в него, знае, че поверените му животни няма да се заблудят, няма да бъдат застрашени и няма да се изгубят. Но животно, което се е заблудило, може да пропадне.
“Сто овце” и “една” са противоположности. “Сто” има общ (не точен) смисъл и се използва просто на мястото на “голямо стадо” (за разлика от “малко стадо”, Лука 12:32); това е просто кръгло число.
Връзката на този стих с предходния стих 10 (дори ако се изключи стих 11) не е лесна за обяснение. За да се изясни, може да се посочи, че стих 12 продължава да говори за стойността в Божиите очи на “тези малки”. Те имат ангели за защитници, стоящи пред Божиите очи, и Бог не позволява тези “малки” да загинат. Мисълта на стих 12 става ясна от следващия стих 14.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Лука 15:3 – 5).
Лука нарича тази реч на Христос притча. Това, което е изобразено в притчата, се случва постоянно в живота на всеки пастир. Кой например не знае колко често нашите селски овчари намират изгубени животни?Пастирът не се интересува от останалата част от стадото, защото е сигурен в него, знае, че поверените му животни няма да се заблудят, няма да бъдат застрашени и няма да се изгубят. Но животно, което се е заблудило, може да пропадне.
“Сто овце” и “една” са противоположности. “Сто” има общ (не точен) смисъл и се използва просто на мястото на “голямо стадо” (за разлика от “малко стадо”, Лука 12:32); това е просто кръгло число.
Връзката на този стих с предходния стих 10 (дори ако се изключи стих 11) не е лесна за обяснение. За да се изясни, може да се посочи, че стих 12 продължава да говори за стойността в Божиите очи на “тези малки”. Те имат ангели за защитници, стоящи пред Божиите очи, и Бог не позволява тези “малки” да загинат. Мисълта на стих 12 става ясна от следващия стих 14.