Паралелният разказ на синоптиците (преди Мат. 17:23; Марк 9:32; Лука 9:45) е прекъснат от добавянето в Матей (Мат. 17:24 – 27) на разказа за плащането на данъка, който не се среща при другите евангелисти. В израза според руския превод “в това време” трябва да се подразбира правилното гръцко четене: ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ, което буквално означава “в оня час”. Това четене се потвърждава от някои гръцки кодекси и преводи, но в някои други (между другото в Сиросинайския, Арменския) думата е...
Паралелният разказ на синоптиците (преди Мат. 17:23; Марк 9:32; Лука 9:45) е прекъснат от добавянето в Матей (Мат. 17:24 – 27) на разказа за плащането на данъка, който не се среща при другите евангелисти.
В израза според руския превод “в това време” трябва да се подразбира правилното гръцко четене: ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ, което буквално означава “в оня час”. Това четене се потвърждава от някои гръцки кодекси и преводи, но в някои други (между другото в Сиросинайския, Арменския) думата е заменена с ἡμέρα , ден. Последното се счита за по-късна поправка. Ὥρα обаче не може да се приеме тук като точно обозначение на времето, нито пък в Матей като цяло. Но че този израз е използван от евангелиста не само за обозначаване на връзка, се вижда от гореспоменатия паралелен пасаж у Марк, който казва, че Спасителят, когато дошъл в Капернаум и бил в къщата, Сам попитал учениците какво са обсъждали по пътя. Така че последното действително би могло да се случва “в оня час”. Ако се съди по факта, че споровете на учениците кой от тях е по-голям, са се състояли не веднъж и всеки път са предизвиквали упрек от страна на Спасителя, то следва да мислим, че представата за земни предимства заради предполагаемото господство на земята на такава Личност като Спасителя, била дълбоко вкоренена в умовете на учениците, те копнеели за това, не искали да се разделят с тази представа и при всеки удобен случай са я изразявали в присъствието на Самия Спасител, като не успявали да се въздържат и почти не обръщали внимание на Неговите изобличения. Може би с това се обяснява, че Спасителят показвал на учениците Си погрешността на подобни мнения не само с думи (както е при Лука 14:7–11), но понякога и с помощта на ярки образи, които би трябвало да запечатат трайно в съзнанието на учениците и на всички хора идеята, че в Царството Небесно е нужно не господство, а служение и смирение.
Непосредствените причини за настоящия спор на учениците за това, кой от тях е по-голям в Царството Небесно, впрочем, са недостатъчно ясни и е доста трудно да ги определим. Обръщайки внимание на думата ὥρα (час), мнозина мислят, че причината за въпроса е завистта към Петър от страна на другите ученици поради факта, че Христос го предпочел пред останалите, като му заповядал да плати данъка с чудодейно явения златен статир и за Себе Си, и за него.
Че всички ученици ще заемат високо положение в основаваното от Христос царство, им се струвало несъмнено. Но кой от тях ще бъде и ще има ли най-главен, най-голям в него? Те разсъждавали по този въпрос в светски смисъл: кой ще заеме по-високо положение при Месията в Неговото Царство? Ето едно косвено, но твърде важно потвърждение на факта, че самите апостоли са признавали Спасителя за Месия-Цар, макар още и в земния смисъл, иначе въпросът, зададен от тях, не би имал смисъл.
Проф. А. П. Лопухин
Паралелният разказ на синоптиците (преди Мат. 17:23; Марк 9:32; Лука 9:45) е прекъснат от добавянето в Матей (Мат. 17:24 – 27) на разказа за плащането на данъка, който не се среща при другите евангелисти.
В израза според руския превод “в това време” трябва да се подразбира правилното гръцко четене: ἐν ἐκείνῃ τῇ ὥρᾳ, което буквално означава “в оня час”. Това четене се потвърждава от някои гръцки кодекси и преводи, но в някои други (между другото в Сиросинайския, Арменския) думата е заменена с ἡμέρα , ден. Последното се счита за по-късна поправка. Ὥρα обаче не може да се приеме тук като точно обозначение на времето, нито пък в Матей като цяло. Но че този израз е използван от евангелиста не само за обозначаване на връзка, се вижда от гореспоменатия паралелен пасаж у Марк, който казва, че Спасителят, когато дошъл в Капернаум и бил в къщата, Сам попитал учениците какво са обсъждали по пътя. Така че последното действително би могло да се случва “в оня час”. Ако се съди по факта, че споровете на учениците кой от тях е по-голям, са се състояли не веднъж и всеки път са предизвиквали упрек от страна на Спасителя, то следва да мислим, че представата за земни предимства заради предполагаемото господство на земята на такава Личност като Спасителя, била дълбоко вкоренена в умовете на учениците, те копнеели за това, не искали да се разделят с тази представа и при всеки удобен случай са я изразявали в присъствието на Самия Спасител, като не успявали да се въздържат и почти не обръщали внимание на Неговите изобличения. Може би с това се обяснява, че Спасителят показвал на учениците Си погрешността на подобни мнения не само с думи (както е при Лука 14:7–11), но понякога и с помощта на ярки образи, които би трябвало да запечатат трайно в съзнанието на учениците и на всички хора идеята, че в Царството Небесно е нужно не господство, а служение и смирение.
Непосредствените причини за настоящия спор на учениците за това, кой от тях е по-голям в Царството Небесно, впрочем, са недостатъчно ясни и е доста трудно да ги определим. Обръщайки внимание на думата ὥρα (час), мнозина мислят, че причината за въпроса е завистта към Петър от страна на другите ученици поради факта, че Христос го предпочел пред останалите, като му заповядал да плати данъка с чудодейно явения златен статир и за Себе Си, и за него.
Че всички ученици ще заемат високо положение в основаваното от Христос царство, им се струвало несъмнено. Но кой от тях ще бъде и ще има ли най-главен, най-голям в него? Те разсъждавали по този въпрос в светски смисъл: кой ще заеме по-високо положение при Месията в Неговото Царство? Ето едно косвено, но твърде важно потвърждение на факта, че самите апостоли са признавали Спасителя за Месия-Цар, макар още и в земния смисъл, иначе въпросът, зададен от тях, не би имал смисъл.