И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
И, след като заповяда народу да насяда на тревата, взе петте хляба и двете риби, погледна към небето, благослови и, като разчупи, даде хлябовете на учениците, а учениците – на народа.
Няма посочени паралелни места.
Проф. А. П. Лопухин
(Срв. Марк 6:39–41; Лук. 9:14–16; Йоан 6:10–11).
Разказът на Матей е по-кратък от разказите на всички други евангелисти. Най-живописен и най-подробен е разказът на Марк. Лука добавя, че Христос заповядал народът да насяда „на редици по петдесет“. При Матей и Лука не се казва за раздаването на рибите, макар и да се съобщава за това, че Христос е взел риби; а при Марк и Йоан – за раздаването и на рибите.
Свети Йоан Златоуст казва: „Когато (Иисус Христос) простил греховете, отворил рая и въвел в него разбойника, когато всевластно отменил стария закон, възкресил мнозина мъртви, укротил морето, разкрил сърдечните тайни, отварял очите, – каквито дела са присъщи единствено на Бога, но не на някой друг,- нито при едно от тези действия не Го виждаме да се моли. Но когато възнамерявал да умножи хлябовете, което е много по-маловажно от всички изброени преди действия, тогава поглежда към небето, като за потвърждение за Своето пратеничество от Отца… а също и за да ни научи да не пристъпваме към трапезата, преди да въздадем благодарение на Подаващия ни храна“.
Шюрер казва: „Евреите имали прекрасен обичай – нищо да не ядат и да пият без молитва (според заповедта във Втор.8:10)“. Иларий не знае къде се умножили хлябовете – на същото място ли, където се намирала трапезата, или в ръцете на приемащите, или в устата на вкусващите.
Други тълкуватели се опитвали да опишат явлението по-конкретно и казвали, че умножаването станало в ръцете на учениците, защото за Иисус Христос би останало твърде малко време, ако Той Сам би започнал да раздава на всеки от петте хиляди души къшей хляб и част от рибата. Но учениците, които раздали хляба, според изчислението на Де Вете, би трябвало да го раздават с двете ръце около 216 пъти. И ако всеки от тях протягал ръка, за да получи хляб и риба, то те би трябвало 432 пъти да протегнат ръце.
Подобен вид изчисления, освен че са излишни, може да покажат, че някои съпътстващи чудото обстоятелства не излизат извън пределите на възможното или дори на обикновеното. Еврейските хлябове обикновено са били широки и тънки, приличали са на питки; вероятно, затова ние нито веднъж не чуваме в Новия Завет за рязане на хляба, а само за неговото преломяване.
Цан отбелязва, че обстойното описание на раздаването на хляба от учениците и, според свидетелствата на евангелистите, равния на броя на апостолите брой на кошовете, където били събрани неизядените и останали къшеи хляб, засилват впечатлението, че участието на апостолите в цялото това действие отначало докрай има за разказа важно значение. Апостолите е трябвало преди всичко да научат, че трябва да изпълнят поръчението да наситят народа, дори тогава, когато липсват естествени средства за това.