От Матея свето Евангелие – глава 13 – стих 8

Какъв е пък плодът на това семе? Три части загиват и само една остава. „И когато сееше, едни зърна паднаха край пътя; и долетяха птици и ги изкълваха.“

Христос не казва, че Той сам хвърлил, но че семето паднало. „Други паднаха на каменисто място, дето нямаше много пръст; и скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. А когато изгря слънце, бидоха попарени и, понеже нямаха корен, изсъхнаха. Други паднаха в тръни и израснаха тръните, и ги задушиха. Други паднаха на добра земя и почнаха да дават плод: едно сто, друго шейсет, а друго трийсет. Който има уши да слуша, нека слуша.“

Четвъртата част оцеляла, пък и тя принесла не еднакъв плод, но имало и тука голямо различие. От тези думи се вижда, че Христос предлагал Своето учение на всички, без разлика. Както сеячът не различавал намиращата се пред него нива, но просто – без всякакво различие хвърля семената, така и Той не различава нито богат, нито беден, нито мъдър, нито невежа, нито нехаен, нито грижлив, нито мъжествен, нито страхлив, на всички проповядвал, като изпълнявал Своето дело, макар и отнапред да знаел, какви плодове ще излязат от това, за да би могъл да каже: какво би трябвало Аз още да направя, и не съм направил?

Понастоящем реколтата от пшеница в Палестина дава 12-16 сама (стара руска мерна единица за реколта, според съотношението семе-добив, бел. пр.) , но ечемикът често дава 50, а реколтата от просо, която изхранва в по-голямата си част най-бедните класи, понякога дава 150 или 200. Но по времето на Христос реколтата очевидно е била по-добра, отколкото сега. “Една чудесна реколта на Изток – казва Тренч, – не е нещо нечувано, макар че обикновено се споменава като нещо необичайно. В Лука (Лук. 8:8) е записано просто: “дадоха стократен плод”, като размерът на по-малките реколти е пропуснат.