затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, нито разбират;
От Марка свето Евангелие – глава 4 – стих 12
за да гледат с очи, и да не видят; за да слушат с уши, и да не разбират; понеже те се боят, да не би някога да се обърнат, и да им се простят греховете.
От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 10
Той отговори: вам е дадено да знаете тайните на царството Божие, а на другите се говори с притчи, та, като гледат, да не виждат и, като слушат, да не разбират.
Проф. А. П. Лопухин
Предварителната препратка към Исайя 6:9 ще бъде разгледана в следващия стих. Външно погледнато, смисълът на стиха изглежда ясен, защото навсякъде и по всяко време има много хора, които, виждайки, не виждат и, чувайки, не чуват. Но въпросът е: по какъв начин това доказва необходимостта от говорене с притчи? Може да се мисли, че мисълта на Христос е била следната. Една абстрактна истина, но от значение за Небесното Царство, е недостъпна за народния ум. Ето защо е необходимо тази абстрактна истина да бъде въплътена в определени образи, които да я направят по-позната за народа, да отворят очите и ушите му, да го заинтересуват и така да го подтикнат да се опита да разбере и по-нататъшните истини, символично и образно представени в притчата.
По този начин думите на Христос сякаш се различават от тези на пророк Исайя. Паралелните изрази на Марк и Лука посочват целта (ἵνα ), “защо всичко е с притчи”. Този стих се обяснява най-добре, като се подразбира, че тук Христос се позовава на предишното Си учение, което не само не е било правилно разбрано от много от хората в народа (което е напълно възможно, тъй като много от истините, които Той проповядва, например в Проповедта на планината, дори и сега не са разбрани от всички), но и от по-напредналите хора, книжниците, и даже особено от последните, както се вижда от предходната глава.
Тези хора, които не са разбирали Христовото учение, са наречени ἐκεῖνοι οἱ ἔξω, външните, при Марк (Марк 4:11), а οἱ λοιποί, останалите, при Лука (Лука 8:10). За тях е казано в притчите, защото “те виждайки, не виждат и чувайки, не чуват”, а според Марк и Лука – за да не виждат, виждайки и т.н. Тази реч на Христос е изпълнена с дълбок смисъл. На такива хора, които, виждайки, не виждат, и чувайки, не чуват, не би било възможно да се каже нищо, защото речите са безполезни за тях поради липсата на разбиране. Но Той говори и на тях – с притчи. Накратко смисълът може да се изрази така: ако не искат да разберат, няма да разберат и притчите. Но ако искат да разберат поне малко, ще разберат поне притчата. Ако пък искат да разберат повече, ще видят, че под покривалото на притчата се разкриват тайните на Небесното царство.