Според Майер, докато преди това Спасителят се е аргументирал, започвайки от по-голямото към по-малкото (от постъпката на Давид към тази на гладните ученици), от пети стих Той прави преход от по-малкото към по-голямото – от храма, чиито свещенически разпоредби нарушават съботата, към Своя собствен авторитет, който превъзхожда светостта на храма. Това едва ли е вярно. Малко вероятно е Спасителят да е имал за цел такова изкуствено доказателство. Смисълът на думите Му изглежда е просто, че в храма се извършва служба,...
Според Майер, докато преди това Спасителят се е аргументирал, започвайки от по-голямото към по-малкото (от постъпката на Давид към тази на гладните ученици), от пети стих Той прави преход от по-малкото към по-голямото – от храма, чиито свещенически разпоредби нарушават съботата, към Своя собствен авторитет, който превъзхожда светостта на храма. Това едва ли е вярно. Малко вероятно е Спасителят да е имал за цел такова изкуствено доказателство. Смисълът на думите Му изглежда е просто, че в храма се извършва служба, а тук, извън храма, също има служение на Бога, но много по-голямо и по-висше. Това по-голямо и по-висше служение се състои не в жертвоприношенията и различните други обредни действия, заради които се отменя съботата, а в делата на милосърдие и любов, които трябва да се считат (и са били считани) за по-висши от обредните действия. Апостолите, заедно със Самия Христос, са участвали в това служение на любовта и затова не е необходимо те дребнаво да спазват съботата.
Проф. А. П. Лопухин
Според Майер, докато преди това Спасителят се е аргументирал, започвайки от по-голямото към по-малкото (от постъпката на Давид към тази на гладните ученици), от пети стих Той прави преход от по-малкото към по-голямото – от храма, чиито свещенически разпоредби нарушават съботата, към Своя собствен авторитет, който превъзхожда светостта на храма. Това едва ли е вярно. Малко вероятно е Спасителят да е имал за цел такова изкуствено доказателство. Смисълът на думите Му изглежда е просто, че в храма се извършва служба, а тук, извън храма, също има служение на Бога, но много по-голямо и по-висше. Това по-голямо и по-висше служение се състои не в жертвоприношенията и различните други обредни действия, заради които се отменя съботата, а в делата на милосърдие и любов, които трябва да се считат (и са били считани) за по-висши от обредните действия. Апостолите, заедно със Самия Христос, са участвали в това служение на любовта и затова не е необходимо те дребнаво да спазват съботата.