Този и следващите стихове до края на главата нямат ни най-малък паралел при всички останали евангелисти и се срещат само при Матей. Речта в оригинала се характеризира с изключителна нежност и ласкавост, но в същото време с изключителна енергия и краткост. Тук имаме дълбочина на богословието, която напомня Евангелието на Йоан и доближава Евангелието на Матей до него. Вместо по-малко живото ἔρχεσθε е императивът δεῦτε, неизразим в преводите и означаващ “тук, при Мен!”. Думите, изречени на това място от Спасителя,...
Този и следващите стихове до края на главата нямат ни най-малък паралел при всички останали евангелисти и се срещат само при Матей. Речта в оригинала се характеризира с изключителна нежност и ласкавост, но в същото време с изключителна енергия и краткост. Тук имаме дълбочина на богословието, която напомня Евангелието на Йоан и доближава Евангелието на Матей до него. Вместо по-малко живото ἔρχεσθε е императивът δεῦτε, неизразим в преводите и означаващ “тук, при Мен!”. Думите, изречени на това място от Спасителя, както правилно е отбелязано, биха били богохулство, ако бяха изречени от устата на обикновен човек.
Но в устата на Човешкия Син те са естествени. “Малката дума “всички” има обширно значение”. Ето най-важния и окончателен отговор на въпроса: σὺ εἶ ὁ ἐρχόμενος…. δεῦτε πρός με πάντες. Думите напомнят за Исайя 45:22, където подобни думи се влагат в устата на самия Йехова. Но още по-голямо сходство се наблюдава с няколко места в книгата на Иисус, син Сирахов (срв. Мат. 11:25 = Сир. 51:1, 14; Мат. 11:28 = Сир. 51:31, 35; Мат. 11:29 = Сир. 51:34-35, в текста на Седемдесетте според изданието на Тишендорф броят на стиховете е различен).
Проф. А. П. Лопухин
Този и следващите стихове до края на главата нямат ни най-малък паралел при всички останали евангелисти и се срещат само при Матей. Речта в оригинала се характеризира с изключителна нежност и ласкавост, но в същото време с изключителна енергия и краткост. Тук имаме дълбочина на богословието, която напомня Евангелието на Йоан и доближава Евангелието на Матей до него. Вместо по-малко живото ἔρχεσθε е императивът δεῦτε, неизразим в преводите и означаващ “тук, при Мен!”. Думите, изречени на това място от Спасителя, както правилно е отбелязано, биха били богохулство, ако бяха изречени от устата на обикновен човек.
Но в устата на Човешкия Син те са естествени. “Малката дума “всички” има обширно значение”. Ето най-важния и окончателен отговор на въпроса: σὺ εἶ ὁ ἐρχόμενος…. δεῦτε πρός με πάντες. Думите напомнят за Исайя 45:22, където подобни думи се влагат в устата на самия Йехова. Но още по-голямо сходство се наблюдава с няколко места в книгата на Иисус, син Сирахов (срв. Мат. 11:25 = Сир. 51:1, 14; Мат. 11:28 = Сир. 51:31, 35; Мат. 11:29 = Сир. 51:34-35, в текста на Седемдесетте според изданието на Тишендорф броят на стиховете е различен).