От Марка свето Евангелие – глава 9 – стих 7

Но нека насочим ума си и към тайнственото съзерцание. След свършека на този свят, сътворен за шест дни, Иисус ще възведе и нас, ако сме Негови истински ученици, „на висока планина“, тоест на небето, и ще ни яви Себе Си в пресветъл образ.

Сега Той ни се явява в безславен вид – като Разпнатия и като Сина на дърводелеца, а тогава ще видим славата Му като на Единороден. Ще видим също Закона и пророците да беседват с Него, тоест тогава ще разберем казаното за Него от Моисей и пророците и ще открием съвършеното изпълнение на техните пророчества.

Тогава ще чуем и гласа на Отца, защото Отец ще ни открие Сина и ще възвести: „Този е Моят Син“.

А как ще ни възвести това? Чрез осеняването от облака, тоест чрез Светия Дух, защото Той е изворът на живота.

В древността Всемогъщият Господ слязъл на Синайската планина сред страшни гръмотевици, мрак и буря, но сега от ясното небе се спуснал светъл облак, подобен на този, от който в древността Господ говорил на Мойсей при входа на скинията, и осенил Христос и двамата Му небесни посетители, като изпълнил с благоговеен трепет тримата апостоли, които видели как облакът се разстила около тази свята троица. Той бил символ на присъствието на Самия Бог, защото Сам Господ се приближил до тази славна гледка, за да свидетелства за Своя предвечен Син. Появата на Мойсей и Илия не била достатъчна, за да прослави Христос. Когато апостол Петър изказал желанието си видението на продължи, облак от светлина ги засенчил и от него се чул глас: “Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте”. Такова потвърждение на великата изповед на Петър никога не можело да бъде забравено. Почти едно поколение по-късно, когато Петър пише второто си послание, споменът за тази нощ е толкова ярък в него, колкото преди: „Ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие.Защото Той прие от Бога Отца чест и слава, когато от великолепната слава дойде към Него такъв глас: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”. И тоя глас ние чухме да слиза от небесата, като бяхме с Него на светата планина.“ (2 Пет. 1:16-18).