Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.
Добро нещо е солта; но, ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте в себе си сол, и мир имайте помежду си.
От Матея свето Евангелие – глава 5 – стих 13
Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
Послание на св. ап. Павла до Римляни – глава 14 – стих 19
И тъй, нека търсим онова, що служи за мир и взаимно назидание.
Послание на св. ап. Павла до Колосяни – глава 4 – стих 6
Словото ви да бъде винаги с приятност, със сол подправено, за да знаете, как трябва да отговаряте всекиму.
Проф. А. П. Лопухин
Стихове 49-50 са така нареченият crux interpretum. Не е ясно защо Господ оправдава Своето учение за необходимостта от избягване на изкушенията, като споменава осоляването на всяко нещо с огън и на всяка жертва със сол. С оглед на невъзможността да се даде естествено обяснение на този текст, който се среща само у евангелист Марк, някои учени (напр. Könneke в Beiträge z. Förder. Th. 1908, 1) правят такава корекция на този пасаж. Те пренасят думите от стих 50 в началото на стих 49 на мястото на израза “Защото всеки ще бъде осолен с огън “, който на тези учени им се струва неавтентичен. Така стих 49 придобива следния вид: “солта е добро нещо, защото (вж. Лев. 2:13) всяка жертва ще бъде осолена със сол”. Професор Богдашевски обаче смята, че този нов опит за тълкуване е безполезен, тъй като оставя неизяснена връзката на стих 49 със стих 48, а освен това няма основание в най-автентичните кодекси (списъци) на Евангелието, в които нашата форма на стих 49 е най-приета. Според професор Богдашевски мисълта, съдържаща се в стихове 48 и 49, може да бъде изразена по следния начин. “Не се страхувайте – казва Христос – от духовното себеотрицание”. За да избегнеш изкушението, не щади нито един член от тялото си, който те изкушава; защото пътят на Моя верен ученик, като истинска духовна жертва на Бога, е път на осоляването с огън, т.е. с огъня на саможертвата, самоотричането, духовното пречистване. Необходимо е да имаме “сол” в себе си, т.е. християнски дух, християнско настроение, християнски принципи на вяра и живот, а щом тази “сол” загуби силата си в нас, вече не можем да влияем на другите. Между нас няма да има мир и ще спорим кой е повече от нас” (“Известия на Киевската духовна академия”, 1909 г., юли-август, стр. 485-487). С това тълкуване можем напълно да се съгласим: необходимо е само да поставим стих 49 във връзка с целия раздел от стихове 37-48.
Наистина е много вероятно в края на беседата Си за изкушенията Господ да се е върнал към основната Си идея – необходимостта от смирение за учениците – и за да докаже тази необходимост, е посочил, че учениците Му трябва да се усъвършенстват чрез различни изпитания. Само че ние бихме предпочели да изразим мисълта на стихове 49 – 50 по следния начин: “Защо трябва да се страхувате да пожертвате някоя от своите привързаности? (срв. Мат. 5:29). Защото никой от Моите последователи не може да избегне огъня на страданията, който Бог ще им изпрати, за да се закалят в добродетелта”.
Ненапразно в Стария Завет всяка жертва е била осолявана със сол – това е имало особено духовно значение, защото солта е придавала определен вкус на жертвеното месо. По същия начин в Христовите последователи трябва да се запази солта на себеотрицанието, без която те не могат да намерят благоволение у Бога. Ако това себеотрицание изчезне, християнският живот ще западне. Но имайки себеотрицание, християните ще могат да имат и мир помежду си, без да превъзнасят предимствата си един пред друг.