И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
От Матея свето Евангелие – глава 16 – стих 1
Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
Проф. А. П. Лопухин
Но веднага щом се появил в околността, враговете Му отново се задействали. Фарисеите вече били толкова озлобени срещу Него, че заради омразата си към Него потиснали отвращението си към иродианите и сключили съюз с тях, за да унищожат по-лесно Учителя, когото мразели. И наистина, само с нарасналото чувство на ожесточение можело да се обясни, че фарисеите, като класа, фанатично горда със своята обредна и морална чистота, класа хора, от чиито среди произлезли зилотите, ревнителите на закона, които отхвърляли всякакво управление, с изключение на управлението на възстановената теокрация, се съюзили с партията на нравствено индиферентните, които в пълното си безразличие към патриотичните стремежи на фарисеите се съюзили с омразния дом на Ирод. Но още по-зловещ знак за нарастващата опасност било, че дори садукеите се присъединили към фарисеите в нов опит да доведат Христос до сблъсък с властите.
Тези странни съюзници, които вероятно били дошли отново от Йерусалим и чакали Христос, за да влязат в нов спор с Него и така да Го унижат в очите на народа, очевидно били нетърпеливи по време на Неговото отсъствие. Така че щом Той се върнал от Галилейското езеро, се нахвърлили с голяма свадливост. Те най-много искали да получат от Христос видимо доказателство за Неговото пратеничество от Бога. Били чували многократно, както от хората, така и от Самия Христос, че Той е Божият Син, изпратен да спаси Израил, и че е извършил много знамения, за да докаже това. Но всички тези знамения според тях не бяха надеждни, защото според тях земята и дори въздухът били пълни с бесове. Възможно е князът на бесовете, за да заблуди хората и да ги накара да последват лъжеучителя, да Му е дал за известно време власт над тези духове и по този начин всички тези знамения да са били само мрачен заговор за погубване на хората. Египетските мъдреци също са извършвали чудеса, а отците на Израил не са вярвали дори на Мойсей, когато той е извършвал обикновени чудеса, защото тези чудеса са могли да бъдат извършени с помощта на магьосничество. Знамението от небето е съвсем различно нещо. То стои извън властта на бесовете, които “не светят като слънцето, нито блестят като луната, нито могат да си помогнат” (Ос. 1:66-67). Книжниците смятали, че когато дойде царят Месия и започне голямата битка между Гог и Магог, на небето ще се появят знамения. (Talmud, Sabbat, f. 139, 1 . “Не бива да Го очакваме преди дъгата да се издигне над света и да го изпълни със светлина”. Затова дай ни хляб от небето, както направи Мойсей, или знамение в слънцето и луната, както направи Иисус Навин, или свали гръмотевици и градушка, както направи Самуил, огън и дъжд, както направи Илия, или накарай слънцето да се отдръпне назад, както направи Исайя, или поне ни дай да чуем “Бавкол”, който се яви на Симон Праведния, и едва тогава можем да Ти повярваме.” Sepp. 5.65. Lightfoot, Hor. Hebr., 2.231, 241