От Марка свето Евангелие – глава 6 – стих 52

За чудото с укротяването на бурята вижте Матей 14:22-33.

Марк отбелязва, че Господ кара учениците Си да отплават пред Него към Витсаида (ст. 45). Някои предполагат, че е имало два града с това име: Витсаида Юлиянска на източния бряг на морето, където е станало нахранването на петте хиляди души, и Витсаида на запад, родният град на апостолите Андрей и Петър (Еп. Михаил). Но е невъзможно да се съгласим с подобно предположение. Археологическите проучвания не откриват друга Витсаида освен тази, която се е намирала на североизточната страна на Тивериадското море (Мк 8:22). Затова е по-добре да се приеме преводът (Wohlenberg): “И веднага накара учениците Си да влязат в кораба и да минат пред Него насреща към Витсаида”, т.е. “лежи на противоположната страна от Витсаида”, близо до която учениците в момента са били с Христос. Така учениците тръгват с лодка, докато Господ очевидно възнамерява да отиде по морския бряг, преплувайки Йордан, който Го отделя от мястото, към което е насочил учениците Си.

“Не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, понеже сърцето им се беше вкаменило” (стих 52). Това твърдение на евангелиста сякаш е в пряко противоречие с факта, че преди това те са проповядвали в името на Христос (ст. 30), и особено със свидетелството на евангелист Йоан, че учениците са повярвали в Христос още при самото си призоваване (Ин 1:41, 49, 2:11). Но трябва да се прави разлика между признаването на Христос като Месия и способността да се ръководим от това признание или убеждение навсякъде и при всички опасности. Непрекъснато наблюдаваме, че християни, които в обикновени времена и обстоятелства признават силата на Христос, се колебаят във вярата и надеждата си в Него при големи опасности. Така апостолите, под влияние на страха, забравят всички предишни прояви на спасителната сила на Христос и подобно на обикновените хора не могат да преодолеят удивлението си от новото чудо на Христос, от Чието влизане в лодката им вятърът спира.