“Удряше с камъни”.… По-точно: той се вкопчвал в скалите и те падали върху него, като в устрема си падал с тях (κατακόπτειν).” В Ум Кейс, разположен на мястото на древна Гадара, и днес могат да се видят множество пещери, които служат за жилища на местните араби. Някои от тях са толкова просторни, че могат да поберат до четиридесет души. Разбираемо е, че нечистата и дива обстановка на тези убежища, заедно с неизменно свързваните с тях страхове и привидения, не можела...
“Удряше с камъни”.… По-точно: той се вкопчвал в скалите и те падали върху него, като в устрема си падал с тях (κατακόπτειν).”
В Ум Кейс, разположен на мястото на древна Гадара, и днес могат да се видят множество пещери, които служат за жилища на местните араби. Някои от тях са толкова просторни, че могат да поберат до четиридесет души.
Разбираемо е, че нечистата и дива обстановка на тези убежища, заедно с неизменно свързваните с тях страхове и привидения, не можела да донесе успокоение на нещастниците. Особено с единия от тези злочести хора вече не можело да се направи нищо. Опитвали се да го връзват, но в пристъпите на ярост той проявявал свръхестествена сила и винаги успявал да сваля оковите си или да разкъсва веригите.
Накрая бил напълно изоставен сред безлюдните и диви проломи, които денем и нощем огласял с неистовите си викове, докато бродел из тях, опасен както за себе си, така и за другите, изпадайки в ярост и удряйки се в камъните. Другият бесноват, изглежда, бил по-слабо обладан от недъга, макар и в него бесовската сила да тържествувала над човешката душа.
Проф. А. П. Лопухин
“Удряше с камъни”.… По-точно: той се вкопчвал в скалите и те падали върху него, като в устрема си падал с тях (κατακόπτειν).”
В Ум Кейс, разположен на мястото на древна Гадара, и днес могат да се видят множество пещери, които служат за жилища на местните араби. Някои от тях са толкова просторни, че могат да поберат до четиридесет души.
Разбираемо е, че нечистата и дива обстановка на тези убежища, заедно с неизменно свързваните с тях страхове и привидения, не можела да донесе успокоение на нещастниците. Особено с единия от тези злочести хора вече не можело да се направи нищо. Опитвали се да го връзват, но в пристъпите на ярост той проявявал свръхестествена сила и винаги успявал да сваля оковите си или да разкъсва веригите.
Накрая бил напълно изоставен сред безлюдните и диви проломи, които денем и нощем огласял с неистовите си викове, докато бродел из тях, опасен както за себе си, така и за другите, изпадайки в ярост и удряйки се в камъните. Другият бесноват, изглежда, бил по-слабо обладан от недъга, макар и в него бесовската сила да тържествувала над човешката душа.