От Марка свето Евангелие – глава 3 – стих 21

Като чули Неговите близки, че при Него се събира голямо множество народ, излезли да Го задържат и да Му попречат да продължава да изцелява. Това вероятно били или Неговите братя по Йосиф, или и други роднини.

Някои злонамерени хора казвали, че Той е изгубил разсъдъка Си, понеже изцяло отдавал Себе Си на лекуването на хората. Така те смятали Неговото човеколюбие за безумие и превръщали милосърдието Му в обвинение, като всъщност самите те били безумните. Именно поради тези думи Неговите близки още повече излезли, за да Му попречат.

Други обаче тълкуват този израз по различен начин: близките Му излезли, за да Го задържат, та да не се оттегли. Защото някои казвали: „Той е излязъл“, тоест „отдалечил се е от тях заради множеството“. Или пък: „излязоха да Го задържат“, тоест да Му помогнат, понеже казвали: „Той е изнемощял“, сиреч изтощил е силите на тялото Си от прекомерен труд.

„И като чуха близките Му“, казва евангелистът – това може да са били хора от същия роден град като Него или дори Неговите родни братя. Те излезли да Го задържат, защото говорели, че „излязъл от Себе Си“, тоест че има бяс. Понеже чули, че Той изгонва бесове и изцелява болести, от завист помислили, че Той самият е обладан от бяс, и че е загубил разсъдъка Си – затова искали да Го хванат, както се постъпва с бесновати. Така мислели и постъпвали и най-близките Му.

Също и книжниците от Йерусалим казвали, че Той има в Себе Си бяс. И понеже не можели да отрекат чудесата, които се случвали пред очите им, опитвали се да ги омаловажат по друг начин – като ги приписват на силата на бесовете.

Един от евангелистите, Марк, споменава за струпването на множество хора в къщата, където е бил Христос в Капернаум, и за изпращането на Христовите роднини в Капернаум, за да вземат Христос. От друга страна, той пропуска разказа за излекуването на бесноватия, който в Матей и Лука служи като въведение към описанието на нападките на фарисеите срещу Христос: той вече е говорил за такива чудеса, извършени от Христос преди това.

Очевидно евангелист Марк, който току-що е описал избирането на 12-те, които образуват най-близкия кръг около Христос, сякаш клетката на новозаветната Църква, бърза да покаже на читателите си как се е отнасъл към новата стъпка на Христос, първо, народът, второ, роднините на Христос, и трето, враговете Му – фарисеите, а след това показва как Христос се отнася към фарисеите и роднините Си.

„Дохождат в една къща“. Тук евангелист Марк не използва любимия си израз “веднага” (εὐθύς) и по този начин дава възможност да се предположи, че след избирането на 12-те е имало някакъв промеждутък от време, към който можем да отнесем разговора на планината, който евангелист Лука поставя непосредствено след разказа за избирането на 12-те (Лука 6:17 и сл.).

„Дохождат в една къща“.

„пак“. Срв. Марк 2:2.

„пак“.

„тъй че те не можеха и хляб да ядат“, т.е. да се хранят. Народът очевидно изпълнил и двора, където било обичайно да се устройват трапези за гостите.

„Близките Му“. Този израз се разбира по различен начин от тълкувателите.

„Близките Му“.

Според Шанц и Кнабенбаур тук под “близките Му” (οἱ παρ´ αὐτοῦ) се разбират привържениците на Христос в Капернаум. Основания за това твърдение тези учени намират:

а) във факта, че в книгата на Макавеите изразът означава именно поддръжници (1 Мак. 9:44, 11:73 и др.).

б) роднините на Христос са живели в Назарет и не са могли да научат толкова скоро какво се случва в Капернаум,

в) когато идват майката и братята на Христос, Марк ги нарича с друго име (стих 31).

На тези съображения се възразява следното:

а) Изразът “ближни” може да означава и роднини (Прит. 31:21, където еврейската дума, преведена на руски с думата “нейното семейство”, е предадена в гръцката Библия с израза οἱ παρ´ αὐτῆς);

б) това, което се казва в стих 20, е могло да се продължава немалко време, така че семейството на Христос да е научило за случващото се;

в) Марк има предвид същите лица в стихове 21 и 31, но ги обозначава по-точно след пристигането им.

Затова повечето тълкуватели разглеждат “ближните” като роднини на Христос [1]. (За тези роднини на Христос евангелистът засега прекъсва речта си, като им дава, така да се каже, време да пристигнат в Капернаум, а междувременно описва сблъсъка с книжниците).

„понеже се говореше“. Кой е говорил?  Вайс вижда тук безличен израз: “говорило се изобщо сред народа, говорели тук и там …. и тези разговори стигнали до роднините на Иисус, които от любов към Него отишли да Го отведат у дома”. Но най-естествено е да видим тук указание за впечатлението, което са направили на Христовите роднини разказите на хората, дошли в Назарет от Капернаум, за положението, в което се е намирал Христос по това време в Капернаум. Вероятно те са започнали да обмислят помежду си какво да направят с Христос.

„понеже се говореше“.

„бил извън Себе Си“. (ὅτι ἐξέστη), т.е. в такова развълнувано състояние, че можел да бъде наречен “човек извън себе си”. Такъв човек обикновено пренебрегва обичайните житейски правила, като е изцяло увлечен от идеята, която го е погълнала. Но такъв човек не е безумец, нито пък апостол Павел се е смятал за безумец, когато е казал: “Ако излизаме от себе си, то е заради Бога” (εἴτε γὰρ ἐξέστημεν) (2 Кор. 5:13) (в синодалния превод на български език този израз е преведен различно: „ако сме прекалили в хвалбите си, то е заради Бога“, бел. пр.). Семейството не смятало Христос за безумен, а мислело само, че Той се нуждае от почивка от страшното душевно напрежение, в което се намирал тогава и в което дори забравял за необходимостта да възстановява силите си с храна. А и Самият Христос не упреква по-нататък роднините си, че искат да Го отведат, нито пък смятал за необходимо изобщо да доказва, че е в добро здраве, а само отклонил искането им да се грижат за Него.

„бил извън Себе Си“.