Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.
Книга на пророк Исаия – глава 43 – стих 25
Аз, Аз Сам изглаждам твоите престъпления заради Самаго Мене и греховете ти не ще спомена.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
Когато Господ влязъл в Капернаум, мнозина, като чули, че е в дома, се събрали с надеждата да се доближат до Него. Вярата на мъжете, които донесли парализирания, била толкова голяма, че разкрили покрива на къщата и го спуснали долу. Затова и Господ му дарува изцеление — като вижда вярата на онези, които го донесли, или пък вярата на самия разслабен. Защото и той сам не би позволил да го носят, ако не вярваше, че ще бъде изцелен. Всъщност, Господ често изцелявал заради вярата на този, който донася, дори ако самият болен не вярвал; а понякога заради вярата на болния, дори ако онези, които го довели, не били вярващи.
Най-напред Той му прощава греховете, а едва след това го изцелява телесно, защото най-тежките болести обикновено произлизат от грехове. Така и в Евангелието от Йоан Господ свързва болестта на друг разслабен с неговите грехове.
Този парализиран, за когото се говори тук (в Евангелието от Марк), не е същият, за когото се споменава в Евангелието от Йоан. Напротив — това са двама различни души: онзи в Йоан нямал човек, който да му помогне, а тук разслабеният има четирима; онзи бил при Овчата къпалня, този в къща; онзи бил в Йерусалим, този в Капернаум.
Могат да се посочат и други разлики. Но трябва да кажем, че споменатият в Матей (Мат. 9:2–7) и този в Марк са един и същ човек, тъй като описанието съвпада.