и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът; тъй че те вече не са двама, а една плът.
Първа книга Моисеева – Битие – глава 2 – стих 24
Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
Блаж. Теофилакт Български (Охридски) (1055 – 1107)
В преносен смисъл това може да се разбере и по следния начин: словото на учението, което хвърля добрите семена в душата на вярващия човек, има значението на мъж по отношение на душата, която го приема. То оставя своя баща, тоест възвишения ум, и своята майка, тоест украсената реч, и се прилепва към своята жена, тоест към ползата за душата; приспособява се към нея и често предпочита по-достъпни мисли и проста реч.
И тогава двамата стават „една плът“, тоест душата вярва, че „Словото стана плът“, и вече никакъв човешки помисъл не може да отдели душата от такава вяра.