В руския превод на Евангелието първият стих е в пряка връзка със следващите три стиха, и мисълта на всички първи четири стиха, според общоприетото тълкуване (вж. “Обяснително евангелие” на епископ Михаил), е следната: “начало на Христовото благовестие за идването на благодатното царство на Месията е появата на Йоан Кръстител, който проповядва кръщение за опрощаване на греховете. Но ние не може да се съгласим с това разбиране на първия стих. Ако изречението от първия стих се разглежда като подлог, а продължението...
В руския превод на Евангелието първият стих е в пряка връзка със следващите три стиха, и мисълта на всички първи четири стиха, според общоприетото тълкуване (вж. “Обяснително евангелие” на епископ Михаил), е следната: “начало на Христовото благовестие за идването на благодатното царство на Месията е появата на Йоан Кръстител, който проповядва кръщение за опрощаване на греховете. Но ние не може да се съгласим с това разбиране на първия стих. Ако изречението от първия стих се разглежда като подлог, а продължението на четвъртия стих – като сказуемо (тогава вторият и третият стих биха били вмъкнато изречение), а периодът е твърде дълъг. В същото време евангелист Марк навсякъде в Евангелието изразява мислите си с кратки изречения. Тогава, ако евангелистът е искал специално да внуши на читателите си, че излизането на проповед на Йоан Кръстител е началото на Евангелието, би следвало да се очаква, че той ще отбележи точно какво е продължението на това начало. Ние обаче не откриваме такова обозначение по-нататък. С оглед на казаното дотук е по-добре да приемем за по-естествено, че първият стих обозначава написването на тази книга. “Началото на Евангелието на Иисус Христос, Сина Божий” (Иисус Христос е в родителен падеж), т.е. благата вест, както е била провъзгласена от Иисус Христос, Сина Божий, във формата или по начина, по който е била предложена на християните в началния етап на християнското им просвещение, които тепърва са влизали в Христовата църква.
(подробно за това вж. в „Цел на написването на Евангелието от Марк“)
“Син Божий”. Ако евангелист Матей, който пише своето Евангелие за християните сред юдеите, е трябвало да им покаже, че Христос произхожда от прадедите на еврейския народ – Давид и Авраам (Мат. 1:1), то евангелист Марк, който пише своето Евангелие за християните сред езичниците, няма нужда от подобно указание. Той изрично нарича Христос Син Божи – разбира се, в изключителен смисъл, като Единородния Син на Отца (вж. Мат. 16:16). Но ако Евангелието, което Марк предлага на своите читатели, произлиза от Божия Син, то, казва той, трябва да има неоспорим авторитет за всички .
В някои древни кодекси (напр. Синайския) и при някои свети отци и църковни писатели думите “Син Божий” не се четат. Но в повечето кодекси – Ватиканския, Парижкия, както и в сирийските и латинските преводи – това допълнение присъства.
Проф. А. П. Лопухин
В руския превод на Евангелието първият стих е в пряка връзка със следващите три стиха, и мисълта на всички първи четири стиха, според общоприетото тълкуване (вж. “Обяснително евангелие” на епископ Михаил), е следната: “начало на Христовото благовестие за идването на благодатното царство на Месията е появата на Йоан Кръстител, който проповядва кръщение за опрощаване на греховете. Но ние не може да се съгласим с това разбиране на първия стих. Ако изречението от първия стих се разглежда като подлог, а продължението на четвъртия стих – като сказуемо (тогава вторият и третият стих биха били вмъкнато изречение), а периодът е твърде дълъг. В същото време евангелист Марк навсякъде в Евангелието изразява мислите си с кратки изречения. Тогава, ако евангелистът е искал специално да внуши на читателите си, че излизането на проповед на Йоан Кръстител е началото на Евангелието, би следвало да се очаква, че той ще отбележи точно какво е продължението на това начало. Ние обаче не откриваме такова обозначение по-нататък. С оглед на казаното дотук е по-добре да приемем за по-естествено, че първият стих обозначава написването на тази книга. “Началото на Евангелието на Иисус Христос, Сина Божий” (Иисус Христос е в родителен падеж), т.е. благата вест, както е била провъзгласена от Иисус Христос, Сина Божий, във формата или по начина, по който е била предложена на християните в началния етап на християнското им просвещение, които тепърва са влизали в Христовата църква.
(подробно за това вж. в „Цел на написването на Евангелието от Марк“)
„Иисус Христос“ (срв. Мат. 1:1).
“Син Божий”. Ако евангелист Матей, който пише своето Евангелие за християните сред юдеите, е трябвало да им покаже, че Христос произхожда от прадедите на еврейския народ – Давид и Авраам (Мат. 1:1), то евангелист Марк, който пише своето Евангелие за християните сред езичниците, няма нужда от подобно указание. Той изрично нарича Христос Син Божи – разбира се, в изключителен смисъл, като Единородния Син на Отца (вж. Мат. 16:16). Но ако Евангелието, което Марк предлага на своите читатели, произлиза от Божия Син, то, казва той, трябва да има неоспорим авторитет за всички .
В някои древни кодекси (напр. Синайския) и при някои свети отци и църковни писатели думите “Син Божий” не се четат. Но в повечето кодекси – Ватиканския, Парижкия, както и в сирийските и латинските преводи – това допълнение присъства.