От Лука свето Евангелие – глава 8 – стих 1

Слязъл от небето, за да ни даде във всичко образец и посока, Господ ни учи да не бъдем лениви в поучаването, а да обикаляме всички места и да проповядваме. Защото всичко, което Той вършеше, беше за наше наставление. Той минаваше през всички градове и селища и водеше със Себе Си дванадесетте ученици, които тогава не учеха и не проповядваха, а сами се учеха от Него и се назидаваха от делата и думите Му.

Господ не проповядваше за земни блага, а за Царството небесно. Кому другиго повече приличаше да проповядва за небесното, ако не на Този, Който е слязъл от небето? Затова нито един от пророците не е проповядвал за Царството небесно – защото как биха могли да проповядват за онова, което не са видели? Затова и Предтечата казва: „Който е от земята, земно говори; а Който е дошъл от небето, свидетелства за това, което е видял“ (Йоан 3:31–32).

Евангелието на Лука ни дава известна представа за естеството на всекидневния живот на Христос по това време (Лука 8:1 – 3). Той го прекарва в постоянни обиколки, започвайки от Капернаум като център, през всички околни градове и села на Галилея. По време на тези пътувания Той постоянно бил придружаван от избраните от Него дванадесет апостоли, както и от малка група благочестиви жени, дълбоко предани Нему, които, било от чувство на родство, било от благодарност за изцелението на болестите им, се посветили да служат на Христос и Неговите апостоли и се грижели да ги снабдяват с провизии и с всичко необходимо. Докато Христос е бил зает с божествената Си проповед, Той не е имал възможност да се грижи за материалните си нужди и задоволяването им е било поето от тези благочестиви жени. Имената на някои от тези жени, които са придружавали Христос в служението Му, са запазени от евангелистите в знак на благодарност за техните любящи грижи.