От Лука свето Евангелие – глава 7 – стих 6

„Аз не съм достоен да влезеш под покрива ми“ (Лука 7:6). С тези думи стотникът искаше да каже следното: не мога да устоя пред Слънцето на правдата (Малахия 4:2), защото ми е достатъчен и малък лъч от Него, за да се освободя от немощта си, както от тъмнина.

Като чу това, Господ се учуди — Бог се удиви на този човек — и каза на онези, които вървяха след Него: „Истина ви казвам, нито в един от израилтяните не съм намерил такава вяра“ (Лука 7:9). Той каза това, за да изобличи тяхното неверие, защото евреите не вярваха в Него така, както този езичник. Стотникът доведе със себе си евреи, за да бъдат негови застъпници, но те самите бяха посочени и осъдени от Господа, понеже нямаха вяра в Него.

А за да покаже, че вярата на стотника е начало на вярата на езичниците, Той каза, че тази вяра не е плод на видяното, защото мнозина ще повярват, без да видят. „Мнозина ще дойдат от изток и от запад и ще седнат с Авраам, Исаак и Яков в небесното царство“ (Мат. 8:11).

Тълкувание на Диатесарона 

Христос веднага се съгласил на молбата на старейшините: “Ще дойда – казал Той – и ще го изцеля”. Но по пътя срещнали други пратеници от скромния и благочестив стотник, който чрез тях Го помолил да не влиза в недостойния дом на един езичник, а да изцели страдащия слуга с чудното Си слово, както изцелил сина на царедвореца. Както стотникът, макар и подчинен човек, винаги има слуги, готови да изпълнят заповедта му, така и Христос не би ли могъл да заповяда на невидимите слуги да изпълнят волята Му, без сам да поема този труд?