И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Ми не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри.
След това Христос противопоставя поведението на Симон и грешницата към Него. Фарисеинът, въпреки че поканил Христос в дома си на угощение, не Му дал знак на гостоприемство (измиване на нозете – Бит. 18:4), нито знак на любов (целувка – Бит. 33:4), нито знак на особена почит (помазване на главата с елей – Рут 3:3; Пс. 22:5).
“Влязох у дома ти”. Тук акцентът е върху думата “твоя”. “Ти Ме покани в твоя дом – казва Христос на Симон, – и въпреки това не Ми оказа като на гост никакви специални прояви на почит”. Вероятно Симон се е опасявал, че с тези знаци на почит ще даде основание на останалите фарисеи да мислят, че той вече е повярвал напълно в Христос като Месия и затова отношението му към Христос било някак неопределено. Освен това тези знаци на уважение всъщност не са били задължителни – дори измиването на нозете, което се предлагало само на хора, дошли в къщата направо от пътуване. Срв. с Йоан 13, където е показано, че Сам Господ е започнал да мие нозете на учениците, очевидно още неизмити преди вечерята.
Няма посочени паралелни места.
Св. Петър Хрисолог (ок. 380 - 450)
Тя държи с ръцете на добрите дела нозете на онези, които възвестиха Неговото Царство. Измива ги със сълзите на любовта, целува ги с устата на изповедта, помазва ги с всякакви благоухания, докато Той не се обърне към нея (Лука 7:44).
Какво означава „обърна се“? Означава „върна се [в деня на съда]“, когато ще каже на Симон, на фарисеите, на невярващите, на юдейския народ: „Когато влязох в дома ви, не ми дадохте вода да умия нозете си.“
Кога ще каже това? Когато дойде в силата на Своя Отец и отдели праведните от неправедните, както пастир отделя овцете от козлите. Ще каже: „Гладен бях, и не ми дадохте да ям; жаден бях, и не ме напоихте; странник бях, и не ме приехте“ (Мат. 25:42).
С това Той ще каже: „Вие не дадохте вода, за да умия нозете Си, а тя — когато измива, помазва, целува нозете на Моите слуги — върши за рабите това, което вие не сторихте за Господаря, върши за нозете онова, което вие отказахте на главата, не жали за малките това, което вие отказахте на самия си Творец.“
И тогава ще каже на Църквата: „Опрощават ти се многото грехове, защото Ми оказа много почести.“
Прошката на греховете ще настъпи тогава, когато всички причини за грях изчезнат, когато порокът се облече в непорочност, когато смъртното се подчини на безсмъртното, когато греховната плът се изпълни със святост, когато земното робство се замени с небесно господство, когато човешкото войнство придобие Небесното Царство.
Събрание на проповедите