Каква разлика между езика на апокрифите и езика на оригиналния евангелски текст! В последния всички названия са ярко семитски; всички образи, всички сравнения са изключително еврейски; няма нищо, което да не е взето от обичаите, навиците, историята, религията, почвата, местоположението, топографията и природата на Палестина….. Всички, които са имали възможност да бъдат в Светите Земи през лятото, са виждали, че те са осеяни като килим с полски лилии или анемонии, които надминават по своите цветове великолепието на Соломоновата дреха. Виждали...
Каква разлика между езика на апокрифите и езика на оригиналния евангелски текст! В последния всички названия са ярко семитски; всички образи, всички сравнения са изключително еврейски; няма нищо, което да не е взето от обичаите, навиците, историята, религията, почвата, местоположението, топографията и природата на Палестина….. Всички, които са имали възможност да бъдат в Светите Земи през лятото, са виждали, че те са осеяни като килим с полски лилии или анемонии, които надминават по своите цветове великолепието на Соломоновата дреха. Виждали са хищни змии или орли, които се стремят да погълнат труповете на мъртвите животни, лежащи в полето, точно както в Назарет са чували песните на децата, играещи на пазара, както по времето на Иисус Христос.
Трябва да се отбележи, че в оригиналния текст на Христовите думи има игра на думи и род рими: “Свирихме ви на пищялка, и не играхте – רקדתון rakdetun; пеехме ви жални песни״ “и не плакахте” – ארקדהון arkedtun”. (Виж B. Wiener, Realworterbuch, под думата Sprache, vol. ii. pg. 501. Glass, Philologia sacra p. 918 et seq.)
Проф. А. П. Лопухин
Каква разлика между езика на апокрифите и езика на оригиналния евангелски текст! В последния всички названия са ярко семитски; всички образи, всички сравнения са изключително еврейски; няма нищо, което да не е взето от обичаите, навиците, историята, религията, почвата, местоположението, топографията и природата на Палестина….. Всички, които са имали възможност да бъдат в Светите Земи през лятото, са виждали, че те са осеяни като килим с полски лилии или анемонии, които надминават по своите цветове великолепието на Соломоновата дреха. Виждали са хищни змии или орли, които се стремят да погълнат труповете на мъртвите животни, лежащи в полето, точно както в Назарет са чували песните на децата, играещи на пазара, както по времето на Иисус Христос.
Трябва да се отбележи, че в оригиналния текст на Христовите думи има игра на думи и род рими: “Свирихме ви на пищялка, и не играхте – רקדתון rakdetun; пеехме ви жални песни״ “и не плакахте” – ארקדהון arkedtun”. (Виж B. Wiener, Realworterbuch, под думата Sprache, vol. ii. pg. 501. Glass, Philologia sacra p. 918 et seq.)