Какъв велик знак на божественото смирение е това, когато Господът на небето въобще не се погнуси да дойде при някакъв слуга на стотник! Вярата сияе в делата, но още по-силно действа любовта към човека чрез своите проявления. Във всеки случай Той не постъпи така, сякаш не би могъл да изцели от разстояние, а за да ти даде пример за подражание в смирението – как да приемаш еднакво и най-низшите, и най-висшите. Накрая, на друго място Той казва на царедвореца: „Иди...
Какъв велик знак на божественото смирение е това, когато Господът на небето въобще не се погнуси да дойде при някакъв слуга на стотник! Вярата сияе в делата, но още по-силно действа любовта към човека чрез своите проявления. Във всеки случай Той не постъпи така, сякаш не би могъл да изцели от разстояние, а за да ти даде пример за подражание в смирението – как да приемаш еднакво и най-низшите, и най-висшите.
Накрая, на друго място Той казва на царедвореца: „Иди си, синът ти е жив“ (Йоан 4:50), за да познаеш както Божията сила, така и благодатта на смирението. Там Той не пожела да отиде по-далеч, за да не изглежда, че заради сина на царедвореца ще бъдат принесени големи богатства. А тук отиде по-далеч, за да не изглежда, че поради слугата на стотника ще бъде презряно робското му положение. Защото всички ние – и роб, и свободен – сме едно в Христа (срв. Гал. 3:28).
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Какъв велик знак на божественото смирение е това, когато Господът на небето въобще не се погнуси да дойде при някакъв слуга на стотник! Вярата сияе в делата, но още по-силно действа любовта към човека чрез своите проявления. Във всеки случай Той не постъпи така, сякаш не би могъл да изцели от разстояние, а за да ти даде пример за подражание в смирението – как да приемаш еднакво и най-низшите, и най-висшите.
Накрая, на друго място Той казва на царедвореца: „Иди си, синът ти е жив“ (Йоан 4:50), за да познаеш както Божията сила, така и благодатта на смирението. Там Той не пожела да отиде по-далеч, за да не изглежда, че заради сина на царедвореца ще бъдат принесени големи богатства. А тук отиде по-далеч, за да не изглежда, че поради слугата на стотника ще бъде презряно робското му положение. Защото всички ние – и роб, и свободен – сме едно в Христа (срв. Гал. 3:28).
Тълкувание на Евангелието от Лука