Христовата беседа за безкористността в делата на любовта е представена в по-пълна форма в Лука, отколкото в Матей. Това, че доброто не трябва да остава в страдателно положение спрямо злото, а напротив, трябва да се стреми да го преодолее с вътрешната си сила, се обяснява в следното сравнение на Мойсеевия закон и равинската правда с новозаветния закон. “Чували сте, че е казано: Да обичаш ближния си и да мразиш врага си” (срв. Лев. 19:18). Древното човечество, в принудителната си съпротива...
Христовата беседа за безкористността в делата на любовта е представена в по-пълна форма в Лука, отколкото в Матей.
Това, че доброто не трябва да остава в страдателно положение спрямо злото, а напротив, трябва да се стреми да го преодолее с вътрешната си сила, се обяснява в следното сравнение на Мойсеевия закон и равинската правда с новозаветния закон. “Чували сте, че е казано: Да обичаш ближния си и да мразиш врага си” (срв. Лев. 19:18). Древното човечество, в принудителната си съпротива срещу всепобеждаващото зло, е помрачило до крайност идеята за всеобщото братство в съзнанието си и, ограничавайки я до най-близкия кръг “ближни”, се е отнасяло с любов само към тези последните, смятайки всички останали за врагове, за които се е смятало, че е невъзможно да бъдат включени във всеобщия братски съюз. Такъв бил случаят дори с най-просветените езически народи (древните гърци), които смятали себе си за единствено достойни за човешко достойнство, отричайки всякакво човешко достойнство на другите и третирайки ги с презрение и омраза като варвари. В това отношение Мойсеевото законодателство превъзхождало всички останали и се стремяло да въведе в съзнанието на хората идеята за всеобщо човешко братство, като предоставяло и на чуждоземците някои права в случай на заселването им сред избрания народ.
Блаж. Теофилакт пише: “Ако обичате тези, които ви обичат, вие сте като грешниците и езичниците; но ако обичате тези, които ви правят зло, вие сте като Бога, Който е благ към неблагодарните и нечестивите”.
“каква вам награда?”, т.е. дали Бог ще оцени високо вашето дело?
“грешниците” са онези, които не са се обърнали към Христос, онези, които се ръководят в делата си от егоистични съображения.
Проф. А. П. Лопухин
Христовата беседа за безкористността в делата на любовта е представена в по-пълна форма в Лука, отколкото в Матей.
Това, че доброто не трябва да остава в страдателно положение спрямо злото, а напротив, трябва да се стреми да го преодолее с вътрешната си сила, се обяснява в следното сравнение на Мойсеевия закон и равинската правда с новозаветния закон. “Чували сте, че е казано: Да обичаш ближния си и да мразиш врага си” (срв. Лев. 19:18). Древното човечество, в принудителната си съпротива срещу всепобеждаващото зло, е помрачило до крайност идеята за всеобщото братство в съзнанието си и, ограничавайки я до най-близкия кръг “ближни”, се е отнасяло с любов само към тези последните, смятайки всички останали за врагове, за които се е смятало, че е невъзможно да бъдат включени във всеобщия братски съюз. Такъв бил случаят дори с най-просветените езически народи (древните гърци), които смятали себе си за единствено достойни за човешко достойнство, отричайки всякакво човешко достойнство на другите и третирайки ги с презрение и омраза като варвари. В това отношение Мойсеевото законодателство превъзхождало всички останали и се стремяло да въведе в съзнанието на хората идеята за всеобщо човешко братство, като предоставяло и на чуждоземците някои права в случай на заселването им сред избрания народ.
Блаж. Теофилакт пише: “Ако обичате тези, които ви обичат, вие сте като грешниците и езичниците; но ако обичате тези, които ви правят зло, вие сте като Бога, Който е благ към неблагодарните и нечестивите”.
“каква вам награда?”, т.е. дали Бог ще оцени високо вашето дело?
“грешниците” са онези, които не са се обърнали към Христос, онези, които се ръководят в делата си от егоистични съображения.