От Лука свето Евангелие – глава 6 – стих 1

Не само чрез възприемането на думите, но и чрез самото прилагане и видимите действия, Господ Иисус започна да съблича от човека спазването на стария закон и да го облича в новата одежда на благодатта. Затова сега, в съботен ден, Той го води през засяти ниви — тоест го насочва към онези, които принасят плод.

В това, че върви със спътниците Си през нивите в събота, че има хлябове и класове — се крие дълбока тайна. Нивата е целият този свят, хлябовете в нивата — това е изобилието от плодове на светците сред човешкия род, а класовете — плодовете на Църквата, които апостолите разпръскваха чрез делата си и се радваха, хранейки се от нашето духовно израстване.

Хлябовете вече стояха узрели, пълни с плодове — с класове от добродетели, с които се сравняват и плодовете на нашите заслуги. Защото те също могат да увяхнат от порои, да изсъхнат от слънце, да изгният от дъжд, да бъдат ударени от буря, или прибрани от жетварите в хамбарите на богатите.

Земята отдавна е приела Божието Слово, и засята с небесно семе, плодородната и хранеща нива изляла изобилие. Учениците гладуваха за спасението на хората и чрез чудесата на делата си като че ли извличаха плодовете на душите от обвивките на телата, към ярката светлина на вярата. Но юдеите смятаха, че това не е позволено в събота.

А Христос, чрез дара на новата благодат, показа безплодието на закона и делото на благодатта.

Тълкувание на Евангелието от Лука

Лука описва конфликта на Христос с фарисеите заради нарушаването на закона за съботата от страна на учениците Му в съответствие с казаното от Марк (Марк 2:23 – 28; срв. Мат. 12:1 – 8).

“В съботата, първа след втория ден на Пасха” – по-правилно: “второ-първа” (δευτεροπρώτῳ). Този термин се среща само тук и никъде другаде, поради което и всички негови тълкувания не са нищо друго освен предположения. От различните опити за обяснение на този термин трябва да посочим преди всичко светоотеческите, които изхождат от предположението, че обикновената събота може да съвпадне с празничния ден. Ето защо някои разбират под “второ-първа” събота съботата, предшестваща този празник (Йоан Златоуст, Епифаний), а други – съботата след този празник, която се падала в събота (блаж. Теофилакт).

Сред възгледите на учените най-разпространено е мнението на Скалигер, който под “второ-първа” събота разбира първата събота след втория ден на Великден. Те броели седем съботи от втория пасхален ден, в който първият сноп бил принасян на олтара (Лев. 23:10 и сл.), до празника Петдесетница (Лев. 23:15). Така “второ-първа” събота, според Скалигер, всъщност е втората събота след Пасха, но първата след първия ден на Безквасните хлябове. Следващата след нея се е наричала “второ-втора” и т.н. до седмата. Все пак можем да отбележим мнението на Визлер, че това е била първата събота през втората година от седемгодишния период. И накрая, съвременните протестантски тълкуватели, нямайки данни за обяснение на този термин, настояват, че този израз е въведен в Евангелието на Лука от някой книжовник по недоразумение, тъй като в много от авторитетните кодекси на това Евангелие думата “второ-първа” е пропусната (Синайски, Ватикански, Парижки).

Сред нашите руски тълкуватели като че ли по-естествено обяснение на разглеждания израз дава Ф. Троицкий (Последняя пасхальная вечеря Иисуса Христа по синоптикам и Иоанну, Казань 1907, с. 21–222). Въз основа на изследванията на професор Хволсон той твърди, че в дните на Христос равините са наричали празника Пасха събота, независимо от това в кой ден от седмицата се падал този празник (“събота” означава “почивка”). Това е била съботата в несобствен смисъл, но следваща събота след тази събота в несобствен смисъл, вече в собствения смисъл на думата, не се е наричала събота, а “второ-първа” събота. Това означавало, че тя била, от една страна, първата в новата година (новата година започвала с Пасхата), а от друга – втората, защото първата събота, макар и не в собствения смисъл на думата, била Пасхата. Това тълкуване може да се приеме като най-успешно разрешаващо трудния въпрос.

“стриваха с ръце” – т.е. отделяне на съдържанието на класовете – самите зърна – чрез търкане. Подобно действие на учениците от гледна точка на традициите на старците вече е било работа по приготвяне на храна, което се е смятало за оскверняване на съботната почивка.