От Лука свето Евангелие – глава 5 – стих 22

И тъй, Иисус, притежавайки власт, подобаваща на Бога, обеща прошка на греховете. И това Негово слово отново смути неразбиращото и завистливо сборище на фарисеите. Те си говореха един на друг: „Кой е Този, Който богохулства?“ (Лука 5:21).

Но ти, фарисею, не би изрекъл това, ако познаваше Писанията, ако помнеше думите на пророците и ако разбираше светата и велика тайна на въплъщението. Те го обвиняваха в богохулство и в мислите си вече Го осъдиха на смърт, понеже законът на Моисей повеляваше да бъде убит онзи, който хули Бога. Но понеже те вече дръзнаха да вършат това, Иисус веднага показва, че е Бог, за да ги изобличи в тяхното нетърпимо нечестие.

Той казва: „Какво размишлявате в сърцата си?“ (Лука 5:22). И ако ти казваш, фарисею: „Кой може да прощава грехове освен един Бог?“ (Лука 5:21), Аз ще ти отвърна: а кой може да знае сърцата и тайните мисли, ако не Сам Бог? Защото чрез пророчески глас Господ казва: „Аз, Господ, изследвам сърцето и изпитвам вътрешностите“ (Йер. 17:10).

И Давид е казал за Него: „Той създаде сърцата им поотделно“ (Пс. 32:15, LXX, “на всички тях Той е създал сърцата и вниква във всички техни дела.”, син. пр.). Следователно Иисус, Който познава сърцата и вътрешните мисли като Бог, прощава и греховете — също като Бог.

Коментари върху Евангелието от Лука

Господ, желаейки да направи грешниците здрави, показа, че Той е Бог — чрез познаване на тайните неща и чрез чудесата на делата Си, като добави: „Кое е по-лесно, да кажеш: ‘Прощават ти се греховете’, или да кажеш: ‘Стани и ходи’?“ Това означава, че целият човек е бил изцелен. И понеже е велико дело да се прощават грехове, кой друг може да ги прощава, освен Единият Бог, Който опрощава чрез онези, на които е дал власт да прощават грехове? И все пак, още по-божествено е да се дава възкресение на телата — защото Сам Господ е Възкресението.

“Като разбра помислите им”. Някои критици указват тук на противоречие на евангелист Лука със самия себе си: от една страна, той току-що е казал това, за което книжниците разсъждавали по между си на всеослушание, така че Христос е могъл да чуе техните разговори, а после твърди, че Христос проникнал в техните помисли, които те държали в себе си, както отбелязва евангелист Марк. Но тук всъщност няма никакво противоречие. Христос е могъл да чуе разговора на книжниците помежду им – за това премълчава Лука – но в същото време Той проникнал с мисълта си в тайните им помисли, които те криели. Те, следователно, според евангелист Лука, не са изказвали на глас всичко, което мислят.