“Оставиха всичко”. Макар, че Господ се обърнал единствено към Симон, но, изглежда, че и другите ученици на Господа разбрали, че за всички тях е настъпило времето да оставят своите занятия и да тръгнат заедно с техния Учител. Впрочем, това все още не бил призивът на учениците към апостолско служение, което станало след това (Лука 6:13 и по-нататък). Критикуващите този текст твърдят, че при първите двама евангелиста не се казва нищо за чудния риболов, от което се прави заключението, че евангелист Лука...
“Оставиха всичко”. Макар, че Господ се обърнал единствено към Симон, но, изглежда, че и другите ученици на Господа разбрали, че за всички тях е настъпило времето да оставят своите занятия и да тръгнат заедно с техния Учител. Впрочем, това все още не бил призивът на учениците към апостолско служение, което станало след това (Лука 6:13 и по-нататък).
Критикуващите този текст твърдят, че при първите двама евангелиста не се казва нищо за чудния риболов, от което се прави заключението, че евангелист Лука е слял тук две напълно различни по време събития в едно: призоваването на учениците да станат ловци на човеци (Мат. 4:18-22) и чудният риболов след Христовото Възкресение (Йоан 21). Но чудният улов в Евангелието от Йоан и чудният улов в Евангелието от Лука имат напълно различен смисъл. Първият говори за възстановяването на апостол Петър в неговото апостолско служение, а вторият – все още за подготовката за това служение:: тук при Петър се появява мисълта за онова велико дело, към което Господ го призовава. Затова несъмнено е, че описаното тук съвсем не е онзи улов, за който съобщава евангелист Йоан. Но в такъв случай как можем да примирим първите двама евангелисти с третия? Защо първите двама евангелисти нищо не казват за риболова? Някои тълкуватели, съзнавайки своето безсилие да разрешат този въпрос, твърдят, че евангелист Лука въобще няма предвид този призив, за който разказват първите двама евангелиста. Но цялата обстановка на събитието не позволява да се мисли, че то би могло да се повтори и че евангелист Лука е говорил не за този момент от евангелската история, който са имали предвид евангелистите Матей и Марк. Затова е по-добре да се каже, че първите двама евангелисти не са придали такъв важен смисъл на този символически риболов, какъвто той има при евангелист Лука. В действителност, за евангелист Лука, описващ в книгата Деяния проповедническото дело на апостол Петър, и, очевидно, отдавна заинтересован от всичко, което имало отношение към този апостол, изглеждало твърде важно и в Евангелието да отбележи това символично предварително указване на успехите на бъдещото дело на апостол Петър, което се съдържа в историята за чудния риболов.
Проф. А. П. Лопухин
“Оставиха всичко”. Макар, че Господ се обърнал единствено към Симон, но, изглежда, че и другите ученици на Господа разбрали, че за всички тях е настъпило времето да оставят своите занятия и да тръгнат заедно с техния Учител. Впрочем, това все още не бил призивът на учениците към апостолско служение, което станало след това (Лука 6:13 и по-нататък).
Критикуващите този текст твърдят, че при първите двама евангелиста не се казва нищо за чудния риболов, от което се прави заключението, че евангелист Лука е слял тук две напълно различни по време събития в едно: призоваването на учениците да станат ловци на човеци (Мат. 4:18-22) и чудният риболов след Христовото Възкресение (Йоан 21). Но чудният улов в Евангелието от Йоан и чудният улов в Евангелието от Лука имат напълно различен смисъл. Първият говори за възстановяването на апостол Петър в неговото апостолско служение, а вторият – все още за подготовката за това служение:: тук при Петър се появява мисълта за онова велико дело, към което Господ го призовава. Затова несъмнено е, че описаното тук съвсем не е онзи улов, за който съобщава евангелист Йоан. Но в такъв случай как можем да примирим първите двама евангелисти с третия? Защо първите двама евангелисти нищо не казват за риболова? Някои тълкуватели, съзнавайки своето безсилие да разрешат този въпрос, твърдят, че евангелист Лука въобще няма предвид този призив, за който разказват първите двама евангелиста. Но цялата обстановка на събитието не позволява да се мисли, че то би могло да се повтори и че евангелист Лука е говорил не за този момент от евангелската история, който са имали предвид евангелистите Матей и Марк. Затова е по-добре да се каже, че първите двама евангелисти не са придали такъв важен смисъл на този символически риболов, какъвто той има при евангелист Лука. В действителност, за евангелист Лука, описващ в книгата Деяния проповедническото дело на апостол Петър, и, очевидно, отдавна заинтересован от всичко, което имало отношение към този апостол, изглеждало твърде важно и в Евангелието да отбележи това символично предварително указване на успехите на бъдещото дело на апостол Петър, което се съдържа в историята за чудния риболов.