От Лука свето Евангелие – глава 4 – стих 6

Под това някои разбират не чувствените, а мислените царства – че дяволът например Му показал царството на невъздържанието, царството на завистта, и изобщо на всички грехове, и сякаш Му казал: ако искаш да царуваш над всички страсти и си дошъл , за да плениш обладаните от мен, то падни и ми се поклони, и ще получиш всички, над които царувам аз.

Господ иска да царува и затова е дошъл, но да царува не с греха, не без борба, а след подвиг и победа. Така разбират това място някои. Нека всеки разбира, както му е угодно.

“ще дам властта над всички тия царства”. Вследствие на грехопадението на хората светът наистина се е подчинил на властта на дявола, разбира се, в смисъл, че дяволът увлича хората в мрежите си и ги води по своите пътища. Следователно той може да ги насочи и към Христос, ако пожелае. Но, разбира се, не е вярно, че тази власт му е дадена (от Бога). Ако той владее хората, то е само по силата на неговата хитрост, лукавство, докато единственият владетел на всичко е Бог (Дан. 4:14).