От Лука свето Евангелие – глава 4 – стих 39

Като се приближи до нея, Той запрети на огницата, и тя я остави. Болната веднага стана и им прислужваше.

Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Иисус полагаше ръце върху всеки болен и ги избавяше от болестта, показвайки, че святата Му плът носи в себе си силата на Божието Слово, което Той направи Свое, като вложи в нея сила, достойна за Бога. Така узнаваме, че макар Единородното Божие Слово да стана подобно на нас, То не се е умалило с нищо, а е останало Бог, Който лесно извършва всичко — дори и чрез собствената Си плът. Именно чрез тази плът Той вършеше чудеса. Когато Иисус влезе...
Виж повече ↓
Проф. А. П. Лопухин
“като излезе”. По-точно: “като стана” (ἀναστάς). В синагогата Господ поучаваше седнал. “Той влезе”. Лука пропуска преди стих 31 споменаването на призоваването на двете двойки братя (срв. Марк. 1:16-19), поради което тук Христос е представен да върви сам. “силна огница”. Тази сравнителна точност при определянето на болестта е естествена за Лука като лекар. “Го молиха”. Имат се предвид Петър и неговите домашни, които молели за изцеление. “Като се приближи до нея”. По-точно “застана наведен над нея”. “запрети на огницата”. Тази болест...
Виж повече ↓

Няма посочени паралелни места.