и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха навръх рътлината, на която бе построен градът им, за да го блъснат надолу.
Няма посочени паралелни места.
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Кощунството на юдеите, което Господ отдавна бе предсказал чрез пророка и възвестил в стих от псалма, когато говори, че ще пострада в плът: „Въздадоха ми зло за добро“ (Пс. 34:12), се изпълнява, както учи Евангелието. Защото когато Той раздаваше благодеяния сред народите, те Му отвръщаха с оскърбления. И не е чудно, че онези, които изгониха Спасителя от пределите си, загубиха и самото спасение.
Така трябва да разберем, че страданието на тялото Му не беше наложено от необходимост, а беше доброволно — Той не бе пленен от юдеите, а Сам се предаде. Затова Го залавят, когато Той го позволява; страда, когато сам пожелае; възлиза на кръста, когато пожелае, и не може да бъде задържан, когато не иска.
И тук Той се изкачва на върха на планината, сякаш подлежащ на блъскане надолу, но изведнъж преминава измежду средата им и слиза, а умът на разярените се променя или застива — защото още не бе настъпил часът на Неговото страдание.
Понеже Той предпочиташе да изцели юдеите, а не да ги погуби, за да могат, чрез неуспешния завършек на своята ярост, да престанат да желаят това, което не можеха да извършат.