Лука счете за необходимо да проследи родословието на Христос обратно до Бога, тъй като истинският родител на Христос е Бог – като Отец по отношение на истинското раждане, така и като Дарител на тайнствения дар на възраждането чрез водното умиване. Поради тази причина евангелистът не започна своето повествование с родословието на Иисус, а първо разказа за Неговото кръщение, желаейки да покаже, че чрез кръщението Бог е Творец на всички, и потвърди, че Христос също е произлязъл от Бога в реда...
Лука счете за необходимо да проследи родословието на Христос обратно до Бога, тъй като истинският родител на Христос е Бог – като Отец по отношение на истинското раждане, така и като Дарител на тайнствения дар на възраждането чрез водното умиване.
Поради тази причина евангелистът не започна своето повествование с родословието на Иисус, а първо разказа за Неговото кръщение, желаейки да покаже, че чрез кръщението Бог е Творец на всички, и потвърди, че Христос също е произлязъл от Бога в реда на раждането.
Така той събра в едно всички свидетелства, че и по природа, и по благодат, и по плът Христос е Син Божий.
Какво по-очевидно свидетелство би могъл да приведе евангелистът за божествения произход на Христос в началото на Неговото родословие от думите на Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17; Мат. 17:5)?
По този начин евангелист Лука проследява родословието на Христос през Неговия дядо по майчина линия и във възходящ ред. Тук обаче се срещаме с две такива имена (ст. 27), които се повтарят и в родословието, съобщено от Матей като родословие на Йосиф (Мат. 1:12) – а именно имената на Зоровавел и Салатиил. Но това недоумение може да се разреши просто: и двамата наистина са били общи прародители на Йосиф и Мария, а след това евангелистите изброяват вече различни – двама...
По този начин евангелист Лука проследява родословието на Христос през Неговия дядо по майчина линия и във възходящ ред. Тук обаче се срещаме с две такива имена (ст. 27), които се повтарят и в родословието, съобщено от Матей като родословие на Йосиф (Мат. 1:12) – а именно имената на Зоровавел и Салатиил. Но това недоумение може да се разреши просто: и двамата наистина са били общи прародители на Йосиф и Мария, а след това евангелистите изброяват вече различни – двама – сина на Зоровавел, от единия от които произлиза родът на Йосиф, а от другия – родът на Мария. По – важни са другите недоумения, които възникват тук. Как може да се обясни фактът, че Лука нарича Зоровавел син на Салатиил (също и Матей), докато в книгата Паралипоменон (1 Пар. 3:18 – 19) Зоровавел е наречен син на Федая? Вероятно това може да се обясни с брачния закон на евреите. Федая е бил брат на Салатиил и следователно след смъртта на последния е можел да се ожени за бездетната му вдовица и от този брак да се роди Зоровавел. Обратното, разбира се, би могло да се случи в случай на смъртта на Федаила; накратко, или евангелистите, или авторът на книгата Паралипоменон назовават бащата на Зоровавел, но не истинския, действителния баща, а законния, чието име Зоровавел носел.
И накрая, що се отнася до факта, че в книгата Паралипоменон (1 Пар. 3:20) сред синовете на Зоровавел не се споменава Рисай, споменат тук от Лука, това може да се обясни с факта, че авторът на “Паралипоменон” е назовал всички синове на Зоровавел, или с това, че някои от синовете са имали две имена (Богословский, Детство Иисуса Христа, с. 54).
В стих 37 се споменава името Каинан, което се среща само в превода на книгата Битие от Седемдесетте (Бит. 10:24). Това име по всяка вероятност е присъствало и в оригиналния текст.
В стих 38 евангелист Лука нарича Христос син Адамов, Божий. Неестествено е да си представим, че евангелистът поставя Адам в същото отношение към Бога, в което поставя Сит спрямо Адам, т.е. в отношение на синовство по произход. Затова е по-правилно да съотнесем думата “Божий” към думата ” Иисус” в стих 23. По този начин би се посочило, че дори в Своето телесно произхождение Синът на Мария е едновременно и Син Божий.
Забележително е, че при Лука родословието е разделено на седморки, обединени три пъти по три в едно деление и веднъж по две в едно деление, а именно
1) от Иисус до Нерия – 21 рода (3 х 7),
2) от Нерия до Давид – 21 рода (3 x 7),
3) от Давид до Авраам – 14 рода (2 x 7), и
4) от Авраам до Адам – 21 рода (3 x 7).
Разбира се, това съгласуване се получава, ако разглеждаме последните лица на даден род като начални членове на следващата седморка.
Тъй като преданието нарича бащата на Мария не Илия, а Йоаким, в обяснение на това можем отново да припомним обичая на евреите да носят две имена – едното дадено при раждането, а другото прието по повод на някакво изключително събитие в живота на човека.
Що се отнася до въпроса защо евангелист Лука поставя родословието на Христос не там, където го прави евангелист Матей, т.е. не в началото на Евангелието, това обстоятелство може да се обясни с обичая на еврейските писатели да поставят родословните таблици на известни исторически личности там, където е представено началото на дейността на тези личности (вж. Изх. 6:4 – 26).
Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 – 397)
Лука счете за необходимо да проследи родословието на Христос обратно до Бога, тъй като истинският родител на Христос е Бог – като Отец по отношение на истинското раждане, така и като Дарител на тайнствения дар на възраждането чрез водното умиване.
Поради тази причина евангелистът не започна своето повествование с родословието на Иисус, а първо разказа за Неговото кръщение, желаейки да покаже, че чрез кръщението Бог е Творец на всички, и потвърди, че Христос също е произлязъл от Бога в реда на раждането.
Така той събра в едно всички свидетелства, че и по природа, и по благодат, и по плът Христос е Син Божий.
Какво по-очевидно свидетелство би могъл да приведе евангелистът за божествения произход на Христос в началото на Неговото родословие от думите на Отец: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Мат. 3:17; Мат. 17:5)?
Тълкувание на Лука