Мария, спазвайки законите на девствената скромност, не желаеше да разкрива на никого тайните, които знаеше за Христос. Тя смирено очакваше времето и мястото, в които можеше да ги разкрие. Но макар устата ѝ да мълчаха, в своето бдително сърце Тя обмисляше тези тайни. Ето защо евангелистът казва за Нейното сърце, че Тя размишляваше върху тези събития, свързани с онова, което предстоеше да се изпълни. Тя видя, че самата Тя, произлязла от Иесеевия корен, прие Бога-Сина чрез Светия Дух. Тя бе...
Мария, спазвайки законите на девствената скромност, не желаеше да разкрива на никого тайните, които знаеше за Христос. Тя смирено очакваше времето и мястото, в които можеше да ги разкрие.
Но макар устата ѝ да мълчаха, в своето бдително сърце Тя обмисляше тези тайни.
Ето защо евангелистът казва за Нейното сърце, че Тя размишляваше върху тези събития, свързани с онова, което предстоеше да се изпълни.
Тя видя, че самата Тя, произлязла от Иесеевия корен, прие Бога-Сина чрез Светия Дух.
Тя бе чела у пророка: „ И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; И ще почива върху Него Дух Господен “ (Ис. 11:1-2).
Тя бе чела: „ И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиляи Чийто произход е от край време, от вечни дни. “ (Мих. 5:2).
Тя видя, че във Витлеем роди Владетеля на Израил, роден вечно от предвечния Бог Отец.
Тя знаеше, че зачева като девица и ражда Син, когото нарече Иисус.
Тя бе чела у пророците: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще нарекат името Му Емануил“ (Ис. 7:14).
Тя бе чела: „Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си“ (Ис. 1:3).
Тя видя Господа, положен в яслите, където волът и оселът идваха да се хранят.
Тя помнеше, че ѝ бе казано от ангела: „Светият Дух ще слезе върху Теб, и силата на Всевишния ще Те осени; затова и Светото, което ще се роди от Теб, ще се нарече Син Божи“ (Лука 1:35).
Тя бе чела, че тайната на Нейното раждане може да бъде разкрита само чрез откровението на ангел, според думите на Исайя: „Но рода Му кой ще обясни?“ (Ис. 53:8).
Тя бе чела: „А ти, куло на стадото, хълме на Сионовата щерка! при теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството – при дъщерите иерусалимски. “ (Мих. 4:8).
Тя чу, че ангелските сили, които са дъщери на висшия град, се явиха на пастирите на мястото, което някога се наричало „кулата на стадото“, разположено на една миля източно от Витлеем.
И до днес там в една църква показват трите гроба на тези пастири.
Тя знаеше, че Господ, Чиято сила е единна и вечна с Отца, ще дойде в плът и ще даде на Своята дъщеря – Църквата – царството на небесния Йерусалим.
Мария сравняваше нещата, които, според прочетеното, трябваше да се случат, с онези, които вече се бяха изпълнили.
Но въпреки това, Тя не ги изричаше с устата Си, а ги пазеше дълбоко в сърцето Си.
На разказа на пастирите за явяването на Ангелите се дивели не само Йосиф и Мария, но и всички, намиращи се по това във Витлеем, на които – може би на другия ден – пастирите разказали за случилото се с тях. “Като ги слагаше в сърцето си” – по-точно: “като сравняваше, като съпоставяше (συμβάλλουσα)” със случилото ѝ се откровение от Ангела. В тези думи евангелистът сам дава указание от чии разкази се е водел при описанието на първите дни от живота...
На разказа на пастирите за явяването на Ангелите се дивели не само Йосиф и Мария, но и всички, намиращи се по това във Витлеем, на които – може би на другия ден – пастирите разказали за случилото се с тях.
“Като ги слагаше в сърцето си” – по-точно: “като сравняваше, като съпоставяше (συμβάλλουσα)” със случилото ѝ се откровение от Ангела. В тези думи евангелистът сам дава указание от чии разкази се е водел при описанието на първите дни от живота на Спасителя – най-вече от спомените на Мария.
Преп. Беда Достопочтени (ок. 672 – 735)
Мария, спазвайки законите на девствената скромност, не желаеше да разкрива на никого тайните, които знаеше за Христос. Тя смирено очакваше времето и мястото, в които можеше да ги разкрие.
Но макар устата ѝ да мълчаха, в своето бдително сърце Тя обмисляше тези тайни.
Ето защо евангелистът казва за Нейното сърце, че Тя размишляваше върху тези събития, свързани с онова, което предстоеше да се изпълни.
Тя видя, че самата Тя, произлязла от Иесеевия корен, прие Бога-Сина чрез Светия Дух.
Тя бе чела у пророка: „ И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен; И ще почива върху Него Дух Господен “ (Ис. 11:1-2).
Тя бе чела: „ И ти, Витлееме Ефратов, малък ли си между хилядите Юдини? от тебе ще Ми излезе Оня, Който трябва да бъде Владика в Израиляи Чийто произход е от край време, от вечни дни. “ (Мих. 5:2).
Тя видя, че във Витлеем роди Владетеля на Израил, роден вечно от предвечния Бог Отец.
Тя знаеше, че зачева като девица и ражда Син, когото нарече Иисус.
Тя бе чела у пророците: „Ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще нарекат името Му Емануил“ (Ис. 7:14).
Тя бе чела: „Волът познава стопанина си, и оселът – яслите на господаря си“ (Ис. 1:3).
Тя видя Господа, положен в яслите, където волът и оселът идваха да се хранят.
Тя помнеше, че ѝ бе казано от ангела: „Светият Дух ще слезе върху Теб, и силата на Всевишния ще Те осени; затова и Светото, което ще се роди от Теб, ще се нарече Син Божи“ (Лука 1:35).
Тя бе чела, че тайната на Нейното раждане може да бъде разкрита само чрез откровението на ангел, според думите на Исайя: „Но рода Му кой ще обясни?“ (Ис. 53:8).
Тя бе чела: „А ти, куло на стадото, хълме на Сионовата щерка! при теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството – при дъщерите иерусалимски. “ (Мих. 4:8).
Тя чу, че ангелските сили, които са дъщери на висшия град, се явиха на пастирите на мястото, което някога се наричало „кулата на стадото“, разположено на една миля източно от Витлеем.
И до днес там в една църква показват трите гроба на тези пастири.
Тя знаеше, че Господ, Чиято сила е единна и вечна с Отца, ще дойде в плът и ще даде на Своята дъщеря – Църквата – царството на небесния Йерусалим.
Мария сравняваше нещата, които, според прочетеното, трябваше да се случат, с онези, които вече се бяха изпълнили.
Но въпреки това, Тя не ги изричаше с устата Си, а ги пазеше дълбоко в сърцето Си.
Беседи върху Евангелията