Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
Тогава Иисус рече за него: днес стана спасение на тоя дом, защото и този е син на Авраама,
“рече за него” – по отношение на него, на Закхей (πρός αὐτόν), обръщайки се едновременно към учениците Си и към гостите, които били в къщата (а не, както е в руския превод “рече му”).
“на тоя дом”, т.е. за цялото семейство на Закхей.
“син на Авраама”, т.е. въпреки професията си, презирана от всички евреи, и Закхей е имал някакво теократично право на спасение чрез Месията. Тук не става дума за неговото морално достойнство, а следващият стих потвърждава мисълта, че Закхей наистина спадал към хората, ненапразно наречени “погинали”.
Няма посочени паралелни места.
Св. Амфилохий Иконийски (339-394)
О, неизказана милост! О, неизразимо човеколюбие! <…> Защото там, където гостува Христос, всичко се променя към по-добро. Закхей, слез по-бързо, защото днес подобава да бъдем в твоя дом. Какво да кажем? Къщата на митаря се превърна в рай. Защото това, което виждам при разбойника, го виждам и при Закхей. Той каза на разбойника: „Днес ще бъдеш с Мене в рая (Лука 23:43), и като го взе от дървото, го въведе в рая. А на Закхей каза: „Днес Ми подобава да бъда в твоя дом“, и като го взе, влезе в предверието на рая, превръщайки дома му в рай. И бързо слезе Авраамовият син и се затича …
Слово за Закхей