а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
а ония мои врагове, които не искаха да царувам над тях, доведете тук и посечете пред мен.
От Матея свето Евангелие – глава 22 – стих 7
Като чу за това царят, разгневи се, изпрати войските си, та погуби ония убийци и изгори града им.
Проф. А. П. Лопухин
Тук царят отклонява погледа си от нечестивия слуга и си спомня за враговете си, за които се говори в стих 14.
“посечете пред мен” е фигура, обозначаваща осъждането на враговете на Христос на вечна смърт.
По този начин притчата се отнася както за съдбата на юдеите, които не са повярвали в Христос, така и – и това е главната ѝ цел – за бъдещата съдба на Христовите ученици. На всеки ученик е даден известен дар, чрез който той трябва да служи на Църквата, и ако не използва този дар както трябва, ще бъде наказан с изключване от царството на Месията, докато усърдните изпълнители на Христовата воля ще получат най-високите почести в това царство.
Тази притча има много приложения: тя указва на предстоящото отдалечаване на Христос от света; омразата, с която Той бил отхвърлен; дълга за вярност при използването на всичко, което е поверено на вярващите в Него; несигурността на времето на Неговото завръщане; увереността, че при Неговото завръщане всички ще трябва да дадат строга сметка; осъждането на ленивите; голямата награда за всички, които Му служат вярно; и окончателната гибел на онези, които Го отхвърлят.