“няма да се убедят”. Когато евангелистът пише това, в съзнанието му може би е възникнала представата за неверието, с което юдеите са посрещнали възкресяването на Лазар (Йоан 12:10) и възкресението на Самия Христос. Освен това Христос и апостолите вече били извършвали възкресяване на мъртви, и нима това подействало на невярващите фарисеи? Те се опитвали да обяснят тези чудеса с някакви естествени причини или, както наистина ставало, с помощта на някаква тъмна сила. Някои тълкуватели, освен споменатия по-горе пряк смисъл, виждат...
“няма да се убедят”. Когато евангелистът пише това, в съзнанието му може би е възникнала представата за неверието, с което юдеите са посрещнали възкресяването на Лазар (Йоан 12:10) и възкресението на Самия Христос. Освен това Христос и апостолите вече били извършвали възкресяване на мъртви, и нима това подействало на невярващите фарисеи? Те се опитвали да обяснят тези чудеса с някакви естествени причини или, както наистина ставало, с помощта на някаква тъмна сила.
Някои тълкуватели, освен споменатия по-горе пряк смисъл, виждат в тази притча и алегоричен и пророчески смисъл. Според тях богаташът с цялото си поведение и съдба олицетворява юдаизма, който е живял безгрижно с надеждата за своите права в Небесното Царство, а след това, при идването на Христос, изведнъж се е оказал извън прага на това Царство, а просякът представлява езичеството, което е било отчуждено от израилтянското общество и е живяло в духовна нищета, а след това изведнъж е било прието в лоното на Христовата Църква.
Проф. А. П. Лопухин
“няма да се убедят”. Когато евангелистът пише това, в съзнанието му може би е възникнала представата за неверието, с което юдеите са посрещнали възкресяването на Лазар (Йоан 12:10) и възкресението на Самия Христос. Освен това Христос и апостолите вече били извършвали възкресяване на мъртви, и нима това подействало на невярващите фарисеи? Те се опитвали да обяснят тези чудеса с някакви естествени причини или, както наистина ставало, с помощта на някаква тъмна сила.
Някои тълкуватели, освен споменатия по-горе пряк смисъл, виждат в тази притча и алегоричен и пророчески смисъл. Според тях богаташът с цялото си поведение и съдба олицетворява юдаизма, който е живял безгрижно с надеждата за своите права в Небесното Царство, а след това, при идването на Христос, изведнъж се е оказал извън прага на това Царство, а просякът представлява езичеството, което е било отчуждено от израилтянското общество и е живяло в духовна нищета, а след това изведнъж е било прието в лоното на Христовата Църква.