Притчата за неправедния пристойник се среща само у евангелист Лука. Тя е била казана, без съмнение, в същия ден, в който Господ е изрекъл предишните три притчи, но тази притча няма връзка с тях, тъй като те са били изречени от Христос по отношение на фарисеите, докато тази се отнася до “учениците” на Христос, т.е. много от Неговите последователи, които вече са започнали да Му служат, оставяйки служението на света – най-вече бивши митари и грешници (Прот. Тимотей Буткевич, “Обяснение...
Притчата за неправедния пристойник се среща само у евангелист Лука. Тя е била казана, без съмнение, в същия ден, в който Господ е изрекъл предишните три притчи, но тази притча няма връзка с тях, тъй като те са били изречени от Христос по отношение на фарисеите, докато тази се отнася до “учениците” на Христос, т.е. много от Неговите последователи, които вече са започнали да Му служат, оставяйки служението на света – най-вече бивши митари и грешници (Прот. Тимотей Буткевич, “Обяснение на притчата за неправедния домоуправител”. Църковни ведомости, 1911).
“един човек”. Това очевидно е бил богат земевладелец, който е живеел в града, доста далеч от имението си, и поради това не е могъл да го посещава сам (кого трябва да разбираме тук в преносен смисъл – това става ясно веднага след обяснението на прекия смисъл на притчата).
“пристойник” (οἰκονόμον) – букв. иконом, домоуправител, на когото е било поверено цялото управление на имението. Това не е бил роб (при евреите домоуправителите често са били избирани измежду робите), а свободен човек, както личи от факта, че след като е бил освободен от задълженията на домоуправител, той е възнамерявал да живее не с господаря си, а с други хора (стихове 3 – 4).
“бе му донесено”. Гръцката дума διεβλήθη (от διαβάλλω), стояща тук, макар и да не означава, че донесеното е било обикновена клевета, както подразбира например нашият славянски превод, все пак дава ясно да се разбере, че това е било извършено от лица, които са били враждебно настроени към домоуправителя/пристойника.
“разпилява”. (ὡς διασκορπίζων – срв. Лука 15:13; Мат. 12:30), т.е. харчи за разточителен и греховен живот, разпилява имуществото на господаря.
Проф. А. П. Лопухин
Притчата за неправедния пристойник се среща само у евангелист Лука. Тя е била казана, без съмнение, в същия ден, в който Господ е изрекъл предишните три притчи, но тази притча няма връзка с тях, тъй като те са били изречени от Христос по отношение на фарисеите, докато тази се отнася до “учениците” на Христос, т.е. много от Неговите последователи, които вече са започнали да Му служат, оставяйки служението на света – най-вече бивши митари и грешници (Прот. Тимотей Буткевич, “Обяснение на притчата за неправедния домоуправител”. Църковни ведомости, 1911).
“един човек”. Това очевидно е бил богат земевладелец, който е живеел в града, доста далеч от имението си, и поради това не е могъл да го посещава сам (кого трябва да разбираме тук в преносен смисъл – това става ясно веднага след обяснението на прекия смисъл на притчата).
“пристойник” (οἰκονόμον) – букв. иконом, домоуправител, на когото е било поверено цялото управление на имението. Това не е бил роб (при евреите домоуправителите често са били избирани измежду робите), а свободен човек, както личи от факта, че след като е бил освободен от задълженията на домоуправител, той е възнамерявал да живее не с господаря си, а с други хора (стихове 3 – 4).
“бе му донесено”. Гръцката дума διεβλήθη (от διαβάλλω), стояща тук, макар и да не означава, че донесеното е било обикновена клевета, както подразбира например нашият славянски превод, все пак дава ясно да се разбере, че това е било извършено от лица, които са били враждебно настроени към домоуправителя/пристойника.
“разпилява”. (ὡς διασκορπίζων – срв. Лука 15:13; Мат. 12:30), т.е. харчи за разточителен и греховен живот, разпилява имуществото на господаря.