Но, кога бъдеш поканен, иди и седни на последното място, та тоя, който те е поканил, като дойде, да ти каже: друже, премести се по-горе; тогава ще ти бъде чест пред насядалите с тебе;
Смисълът на наставлението е много прост: по-добре е да се преместиш от лошо място на добро, отколкото от добро, със срам, под подигравателните погледи на гостите, да седнеш на последното. И. Вайс счита това указание за твърде практично, което не съответства на възвишеността на Христовото учение. Според него изглежда така, сякаш Христос е гледал на нещата през призмата на личната изгода, че Той тук не учи на смирение и скромност, а напротив, въвежда тук дух на сметкаджийството, което обезценява смирението....
Смисълът на наставлението е много прост: по-добре е да се преместиш от лошо място на добро, отколкото от добро, със срам, под подигравателните погледи на гостите, да седнеш на последното. И. Вайс счита това указание за твърде практично, което не съответства на възвишеността на Христовото учение. Според него изглежда така, сякаш Христос е гледал на нещата през призмата на личната изгода, че Той тук не учи на смирение и скромност, а напротив, въвежда тук дух на сметкаджийството, което обезценява смирението. Но няма съмнение, че Христос няма предвид тук обикновения живот, а, както личи от следващите Му думи (ст. 14, 24), Той говори за участието на хората в Божието Царство. Фарисеите, така да се каже, предварително са набелязали местата си в Царството, но Христос им внушава мисълта, че разчетите им за тези места може да са погрешни. Следователно темата и мисълта на наставлението съвсем не са маловажни.
Проф. А. П. Лопухин
Смисълът на наставлението е много прост: по-добре е да се преместиш от лошо място на добро, отколкото от добро, със срам, под подигравателните погледи на гостите, да седнеш на последното. И. Вайс счита това указание за твърде практично, което не съответства на възвишеността на Христовото учение. Според него изглежда така, сякаш Христос е гледал на нещата през призмата на личната изгода, че Той тук не учи на смирение и скромност, а напротив, въвежда тук дух на сметкаджийството, което обезценява смирението. Но няма съмнение, че Христос няма предвид тук обикновения живот, а, както личи от следващите Му думи (ст. 14, 24), Той говори за участието на хората в Божието Царство. Фарисеите, така да се каже, предварително са набелязали местата си в Царството, но Христос им внушава мисълта, че разчетите им за тези места може да са погрешни. Следователно темата и мисълта на наставлението съвсем не са маловажни.