защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.
Ето какво прави съкровището: ако човек дава милостиня, то въздига сърцето му към небесата; а ако е скъперник, го погребва в земята. Затова Господ казва: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Лука 12:34).
Човече, отрано събирай съкровището си на небесата, за да не погребеш в земята небесната си душа. Златото е от недрата на земята, а душата – от небесата. Затова нека по-добре златото се възнесе към небесните обители на душата, отколкото душата да бъде затворена в гробницата на златото.
Затова в този живот Господ ни повелява да воюваме „леко“, освободени от всяка грижа за богатството, защото на небесата Той дарява Царството.
После, доколкото не всички съкровища биват ограбени, Господ добавя още по-голяма е съвършено необорима причина: “Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви”. Нека бъде така – казва Той, – че нито молец да го изяде, нито крадец да се приближи, но самото поробване на сърцето със съкровището, заровено в земята, и хвърлянето в земята на богоподобното същество на душата – за какво наказание е достойно това? Не е ли по-голямо наказанието за онзи, който има ум? Където е съкровището ти, там е и сърцето ти. Ако съкровището е в земята, сърцето е в нея; ако съкровището е на небето, и сърцето е горе. Кой няма да избере да бъде горе, а не под земята, да бъде ангел, а не къртица, която живее в подземни дупки?
Няма посочени паралелни места.
Блаж. Августин Ипонски (354 – 430)
Ако човек няма богатствата на този век, не бива да ги търси в света чрез зли дела; а ако ги има, трябва да ги съхранява на небесата чрез добри дела. Ако богатствата идват, те не трябва да подтикват мъжествената християнска душа към гордост; а ако си отиват, не бива да я съкрушават.
По-добре да размишляваме върху думите на Господа: „Където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Лука 12:34). И когато чуваме призива да имаме сърцата си горе, трябва без всяко лицемерие да отговаряме така, както обичайно изповядваме – че те наистина са въздигнати нагоре.