Но, може би, ще отговорите: кой тогава ще ни даде необходимото за живота (за душата)? Ето отговора: Господ е достоен за доверие и ясно ви обещава това, като чрез малкото ви дава увереност, че ще бъде верен и в голямото. „Погледнете гарваните, казва Той, те не сеят и не жънат; нямат нито хранилище, нито житница, и Бог ги храни“ (Лука 12:24). Чрез образите на птиците и полските цветя Той възпитава у вас твърда и непоколебима вяра. Не че не допуска...
Но, може би, ще отговорите: кой тогава ще ни даде необходимото за живота (за душата)? Ето отговора: Господ е достоен за доверие и ясно ви обещава това, като чрез малкото ви дава увереност, че ще бъде верен и в голямото. „Погледнете гарваните, казва Той, те не сеят и не жънат; нямат нито хранилище, нито житница, и Бог ги храни“ (Лука 12:24).
Чрез образите на птиците и полските цветя Той възпитава у вас твърда и непоколебима вяра. Не че не допуска у нас никакво съмнение, но ни дава увереност, че ще ни дари Своята милост и ще протегне ръка на утеха, така че да имаме достатъчно за всичко.
По-голямото зло обаче е това, че докато онези, които се намират под игото на телесното робство, се доверяват на своите господари, смятайки това за достатъчно, за да ги нахранят и облекат, ние не желаем да отдадем вярата си на Всемогъщия Бог, Който ни обещава необходимото за живота.
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Но, може би, ще отговорите: кой тогава ще ни даде необходимото за живота (за душата)? Ето отговора: Господ е достоен за доверие и ясно ви обещава това, като чрез малкото ви дава увереност, че ще бъде верен и в голямото. „Погледнете гарваните, казва Той, те не сеят и не жънат; нямат нито хранилище, нито житница, и Бог ги храни“ (Лука 12:24).
Чрез образите на птиците и полските цветя Той възпитава у вас твърда и непоколебима вяра. Не че не допуска у нас никакво съмнение, но ни дава увереност, че ще ни дари Своята милост и ще протегне ръка на утеха, така че да имаме достатъчно за всичко.
По-голямото зло обаче е това, че докато онези, които се намират под игото на телесното робство, се доверяват на своите господари, смятайки това за достатъчно, за да ги нахранят и облекат, ние не желаем да отдадем вярата си на Всемогъщия Бог, Който ни обещава необходимото за живота.