И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?
И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светий на ония, които Му искат?
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 12 – стих 9
При това, ние бивахме наказвани от нашите по плът бащи и се свеняхме от тях: не ще ли се много повече покорим на Отца на духовете, та да бъдем живи?
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
Понякога се обръщаме към всеблагия Бог с молитви, чрез които искаме да получим онова, което смятаме за необходимо за нас. Но често се молим без внимание, без проникновеност, или без да се замислим дали това, което искаме, наистина ще бъде за наша полза; дали, ако го получим от Бога, то ще ни донесе благословение, или по-скоро ще ни навреди.
Поради необмислените пориви на нашите желания ние попадаме под властта на разрушителни стремежи, които погубват душата на онзи, който ги допуска – устремяват го към мрежите на смъртта и примките на ада. И когато молим Бога за нещо подобно, ние никога няма да го получим. Напротив, такава молитва е несъстоятелна.
Защо не получаваме онова, което искаме? Нима Бог, Владиката на всичко, се уморява да ни дарява милост? Разбира се, че не. Тогава защо не дава? – ще попитат някои. Иисус дава отговора: „Вие, бидейки лукави…“ (Лука 11:13). Тоест, вие, чиито умове често са под властта на злото и не винаги са склонни към добро, както е Бог, Който винаги върши благо.
Ако дори вие, които сте слаби и несъвършени, знаете да давате добри дарове на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Светия Дух на онези, които Го молят (Лука 11:13). Под „Светия Дух“ тук се разбира духовната благодат. Този дар е благ във всяко отношение; и който го приеме, става истински благословен и достоен за възхищение.