клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
клетвата, с която Той се кле на Авраама, нашия отец;
Единението на Бога и човека стана по благоволението на Отца, като Божието Слово още отначало предвъзвести, че Бог ще бъде виждан от хората и ще разговаря с тях на земята, ще разговаря с тях и ще пребивава сред Своето творение, като го спасява и става способен да бъде възприеман от него, освобождавайки ни от ръцете на всички, които ни мразят, тоест от всеки дух на злоба, и ни насърчава да Му служим в святост и правда през всичките си дни.
Никой не трябва да се заклева само защото Бог се е заклел на Авраам. Защото точно както Божият гняв не е гняв, нито пък гневът означава страст, а означава сила, упражнявана в наказание или някакво подобно движение. Така и клетвата не е акт на заклеване. Защото Бог не се кълне, а посочва сигурността на събитието – че това, което казва, непременно ще се сбъдне. Защото Божията клетва е Неговото собствено слово, което напълно убеждава онези, които го чуват, и дава на всеки един убеждението, че това, което е обещал и казал, непременно ще се сбъдне.
Послание на св. ап. Павла до Евреите – глава 6 – стих 13
Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
Проф. А. П. Лопухин
Думата “клетва”, която е определение на думата “завет”, е предадена в гръцкия текст (ὅρκος) във винителен падеж, в зависимост от следващото ὅν.