От Лука свето Евангелие – глава 1 – стих 13

В Писанията е знак на голяма похвала и добродетел, ако Бог нарича човека по име или променя името му. Добре е, че бе заповядано предтечата на нашия Спасител  да се нарече Йоан. Името „Йоан“ означава „благодат Господня“ или „този, в когото е благодатта“. Затова той получи особена благодат, по-висша от тази на другите светии – благодатта да бъде предтеча – и дойде да извести на света нечувана дотогава милост: отварянето на пътя към небесата.

Затова самият той бе изпълнен с благодат и възвести на останалите благодатта Божия, изразявайки я дори чрез името си: „вестител на благодатта“. С право беше предсказано, че при неговото раждане мнозина ще ликуват, защото чрез него на света беше явен Творецът на тяхното възраждане.

Беседи върху Евангелието

“молитвата ти биде чута”. Едва ли Захария, като представител на целия народ (ст. 10), би могъл да се моли за личните си нужди в този момент. По-вероятно е предположението (блаж. Августин, Евтимий Зигавин), че Захария се е молил за даруването на дългоочаквания Месия на еврейския народ. Ангелът му съобщава, че тази негова молитва е чута от Бога … Месията ще дойде скоро.

“жена ти Елисавета”. За да докаже истинността на предсказанието си за скорошното идване на Месията, Ангелът съобщава, че предтечата на Месията вече е определен – това ще бъде предстоящият да се роди скоро син на Захария.

“ще го наречеш”. Вж. коментарите към Мат. 1:21.

“Йоан”. В превод от иврит: Бог е милостив (Йоханан).