Благодарим на Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа, молейки се винаги за вас,
Благодарим на Бога и Отца на Господа нашего Иисуса Христа, молейки се винаги за вас,
Послание на св. ап. Павла до Филипини – глава 1 – стих 3
Благодаря на моя Бог, колчем си спомня за вас,
Проф. А. П. Лопухин
Апостолът благодари на Бога за това, че колосяните пазят вярата си в Иисус Христос и любовта си към всички вярващи и че поддържат надеждата за бъдещото небесно блаженство („отреденото“ – срв. 1 Петр. 1:4).
В следващите стихове апостолът казва, че състоянието на вярата и живота на колоските християни прави отрадно впечатление – за това му е съобщил Епафрас (Кол. 1:3–8). Апостолът се моли колосяните още повече да се усъвършенстват в християнския живот и в познанието (Кол. 1:9–11) и благодари на Бога за извършеното от Него дело на нашето спасение (Кол. 1:12–14). След това с ярки думи разкрива величието на личността на Господ Иисус Христос, нашия Спасител.
За да отнеме на колоските лъжеучители всяка възможност да прелъстяват християните със своето учение за еоните, които уж били равни на Христос, апостолът разкрива учението за Христос като Бог, независимо от Неговото въплъщение (Кол. 1:15–17), а след това – като Богочовек (Кол. 1:18–20), отбелязвайки, че и самите колосяни дължат своето спасение на Христос (Кол. 1:21–23). В края на първа глава апостолът излага разбирането си за страданията, които понася като проповедник на християнството. Той говори за тези страдания, защото от плодовете им ще се ползват и колосяните, както и всички останали християни (Кол. 1:24–29).