Съборно послание на св. ап. Иуда – глава 1 – стих 16

След това апостолът преминава към пряко изобличаване на техния нрав и ги нарича роптаещи и недоволстващи (укоряващи). Роптаещ е този, който недоволства тихо, като скърца със зъби, без да смее открито да се изкаже против това, което не му е по вкуса; а укоряващ е онзи, който постоянно се присмива на всичко. Такива отвратителни хора са те – роптаещи и укоряващи.

Те роптаят, защото не смеят явно да разпространяват своето учение, поради неговата гнусота – опасно е да извадят наяве своето нечестие, съчетано с разврат и богохулство. А укоряват, защото клеветят всичко чуждо и дори самата истина, за да утвърдят собственото си зло и разврат. Това, което по-горе се каза, че еретиците са се увлекли по користна плата като Валаам, сега се изяснява с думите: „за облага биват ласкатели“. Да проявиш лицеприятие значи ласкатеш имащите власт.

В този стих апостол Юда, след като е използвал различни образи за нечестивите лъжеучители, сега преминава към пряко изобличаване на делата им, като ги нарича „роптаещи“ (γογγυσταί) и „недоволници (μεμψίμοιροι)“.

„Роптаещ“ е онзи, който тихо и прикрито изразява недоволството си, мърмори през зъби, когато нещо не му е угодно. А „недоволник“ е онзи, който се надсмива над всичко и всички, непрестанно упреква и се подиграва. Хората, за които говори авторът, са и роптаещи, и укоряващи.

Те са роптаещи, защото не смеят открито да проповядват своето учение, понеже е гнусно и опасно, и не могат безопасно да изразяват своята развратност и богохулство пред другите.

Те са укоряващи, защото клеветят всичко чуждо и самата истина, за да могат по-лесно да наложат собственото си зло и разврат.

Казаното по-рано, че еретиците, като Валаам, се увличат по печалба, сега се пояснява с думите: „ за облага биват ласкатели“ (букв. θαυμάζοντες πρόσωπα ὠφελείας χάριν) – т.е. лицемерно ласкаят началниците, с користната цел да получат изгода.

„Да ласкаеш някого, означава лицемерно да му се подмазваш; а „полза“ това е личната облага.“ (блаж. Теофилакт)