От Йоана свето Евангелие – глава 9 – стих 41

Но Христос отговаря, че би било много по-добре, ако бяха слепи, т. е. изобщо да не познават истината. В такъв случай би могло да им се помогне, както Христос е помогнал и на слепородения, и нямаше да имат грях, т. е. нямаше да бъдат виновни за упоритото противопоставяне на Христос, което идва от тяхната лъжлива увереност, че истината им е вече известна. Фарисеите се гордеели със своето познаване на закона или, както казва апостол Павел, смятат, че са призвани да учат невежите, тъй като в своя закона те виждат ненарушим, непроменящ се „образец на познание и истина“ (Рим. 2:20). На такива хора, които не изпитват потребност от духовно изцеление, не може да се помогне!

Вероятно намерението на евангелист Йоан, когато включва този разказ в своето Евангелие, е да покаже на своите читатели – християните – че Христос е „светлина на света“ и дарява „светлината на живота“ на онези, които Го търсят (Йоан 8:12). А за онези, които не приемат Неговото свидетелство и Го отхвърлят, Той носи съд – те остават в мрака на незнанието и греха.

Подробностите от разпита на изцеления и неговите родители, проведен от фарисеите, Йоан предава, за да покаже как те упорито се опитвали да убедят народа, че Христос не е извършил чудо. В предишната глава евангелистът описва как юдеите отхвърлят думите на Христос, а тук добавя, че те отказват да признаят и делата Му. Ако по-рано не са се осмелявали да оспорят самия факт на чудото (Йоан 5), сега вече стигат дотам да отричат и очевидното. Така става ясно, че омразата им към Христос се е засилила и че са решени на всяка цена да потиснат всяка симпатия към Него сред народа, дори като изопачават фактите.