Защо Господ пита него, който вече е изцелен и изгонен от синагогата: „Вярваш ли в Сина Божи?“ За да не помисли той, че за него е загуба това, че е лишен от синагогата; защото чрез изповядването на вярата му се възвръща безсмъртието. А той, все още в недоумение, казва: „Кой е Той, Господи, за да повярвам в Него?“ И Господ, не желаейки да продължава неведението на онзи, който след изцелението на очите си бе удостоен да разбере такава вяра, каза:...
Защо Господ пита него, който вече е изцелен и изгонен от синагогата: „Вярваш ли в Сина Божи?“ За да не помисли той, че за него е загуба това, че е лишен от синагогата; защото чрез изповядването на вярата му се възвръща безсмъртието.
А той, все още в недоумение, казва: „Кой е Той, Господи, за да повярвам в Него?“ И Господ, не желаейки да продължава неведението на онзи, който след изцелението на очите си бе удостоен да разбере такава вяра, каза: „И видял си Го, и Този, Който говори с теб, Той е.“
Нима Господ изисква от него, както и от другите, които са молили за здраве, изповядване на вярата, за да се удостои с изцеление?
Съвсем не. Но именно защото той отговори: „Вярвам, Господи“, защото чрез този отговор вярата трябваше да донесе изцеление не на слепотата, а на живота. (За Троицата)
„ти вярваш ли в Сина Божи“. Когато Христос чул от някого, че фарисеите са изгонили изцеления човек, Той се обърнал към него, за да му помогне да постигне пълна вяра в Него. Като го срещнал, Христос го попитал дали вярва в Божия Син. Така Христос показал на изцеления, че Му е известно как той Го защитавал пред фарисеите. Изцеленият, както беше посочено по-горе, твърдял, че Иисус е от Бога (стих 33). В това изповядване се криел вече зачатък на вяра...
„ти вярваш ли в Сина Божи“. Когато Христос чул от някого, че фарисеите са изгонили изцеления човек, Той се обърнал към него, за да му помогне да постигне пълна вяра в Него. Като го срещнал, Христос го попитал дали вярва в Божия Син. Така Христос показал на изцеления, че Му е известно как той Го защитавал пред фарисеите. Изцеленият, както беше посочено по-горе, твърдял, че Иисус е от Бога (стих 33). В това изповядване се криел вече зачатък на вяра в Иисус като изпратен от Бога Месия. Слепецът сигурно е разбрал, че Христос не напразно го е изпратил да измие очите си в Силоамския извор. Той не можело да не разбере, че неговият изцелител с това му му намеквал за идването на „пратеник от Бога“ (Силоам означава значи „пратен“).
Цан, Голцман и някои други четат, основавайки се на някои древни текстове, този въпрос като: “Вярваш ли в Сина Човешки?” Но едва ли подобна промяна на текста е основателна. Христос, макар и да се е наричал Човешки Син, едва ли би го употребил в този случай, защото сред евреите това не е бил общоприет израз за Месия и слепецът нямало да разбере какво е имал предвид Христос.
Св. Иларий Пиктавийски (ок. 310 – 367)
Защо Господ пита него, който вече е изцелен и изгонен от синагогата: „Вярваш ли в Сина Божи?“ За да не помисли той, че за него е загуба това, че е лишен от синагогата; защото чрез изповядването на вярата му се възвръща безсмъртието.
А той, все още в недоумение, казва: „Кой е Той, Господи, за да повярвам в Него?“ И Господ, не желаейки да продължава неведението на онзи, който след изцелението на очите си бе удостоен да разбере такава вяра, каза: „И видял си Го, и Този, Който говори с теб, Той е.“
Нима Господ изисква от него, както и от другите, които са молили за здраве, изповядване на вярата, за да се удостои с изцеление?
Съвсем не. Но именно защото той отговори: „Вярвам, Господи“, защото чрез този отговор вярата трябваше да донесе изцеление не на слепотата, а на живота. (За Троицата)