Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
Ние знаем, че на Моисея е говорил Бог; а Тогова не знаем откъде е.
Фарисеите, разбира се, се почувствали обидени от такъв отговор на човек, спадащ към „проклетото простолюдие” (срв. Йоан 7:49). Тяхното раздразнение ги подтиква да се обърнат с ругателство към изцеления (ἐλοιδόρησαν). Наричат го ученик на Христос, макар че в действителност той не е бил още такъв, а себе си гордо наричат ученици на Мойсей. При това, противно на тяхното по-предишно твърдение („ние знаем” в стих 24), тук те казват, че не знаят откъде е Христос, т. е. откъде Той черпи Своето учение и сили. Сега те се страхували да кажат, както са казвали преди, че Христос е грешник и следователно не е от Бога, тъй като фактът на изцелението, извършено от Христос, е бил пред очите на всички.
Втора книга Моисеева – Изход – глава 3 – стих 6
И рече (му): Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов. Моисей закри лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
Св. Кирил Йерусалимски (313 – 386)
Когато казват за Христос: „Не знаем откъде е“, те не го правят, защото не знаят кой или откъде е Той. Те биват изобличени от другаде, когато ясно признават, че знаят за Него: „Не е ли Този синът на дърводелеца, чийто баща и майка ние познаваме? Как тогава казва, че е слязъл от небето?“ Затова не трябва да разбираме израза „Не знаем откъде е Този“ като незнание, а по-скоро да го приемем като плод на тяхната гордост. Защото, извърнали своите глави и съвсем не внимавайки върху нищожността на своето мислене, изричат такива думи спрямо Него.