С това той сякаш казва: „Ненапразно ще явя силата на Изцелилия ме, няма да отблъсна благодатта, защото вече имам отдавна желаното (зрение). Аз – казва той – сляп от рождение, още в утробата на майка си имах този недъг; и като бях помазан с кал, получих изцеление и виждам. Тоест, не просто изглеждам като човек с отворени очи, криейки тъмнина вътре в себе си, а наистина гледам – имам в зрението си онова, което преди беше само в ушите ми: ето,...
С това той сякаш казва: „Ненапразно ще явя силата на Изцелилия ме, няма да отблъсна благодатта, защото вече имам отдавна желаното (зрение). Аз – казва той – сляп от рождение, още в утробата на майка си имах този недъг; и като бях помазан с кал, получих изцеление и виждам. Тоест, не просто изглеждам като човек с отворени очи, криейки тъмнина вътре в себе си, а наистина гледам – имам в зрението си онова, което преди беше само в ушите ми: ето, над мен грее сиянието на слънчевата светлина. Ето, погледът ми обгръща красотата на нови и чудни видения. Сега най-сетне познавам Йерусалим, и виждам в него сияещия божествен храм, и наистина различавам в центъра му честния жертвеник. И ако се окажа извън портите му, мога да огледам цялата Иудея, и да разбера що е планина, що е растение.
А когато денят привършва, от очите ми няма да се скрие нито красотата на небесните чудеса, нито сиянието на звездите, нито златната светлина на луната – и чрез всичко това ще се удивлявам на изкуството на Строителя, и от красотата на творенията ще позная и аз Твореца.“
Св. Кирил Александрийски (376 – 444)
С това той сякаш казва: „Ненапразно ще явя силата на Изцелилия ме, няма да отблъсна благодатта, защото вече имам отдавна желаното (зрение). Аз – казва той – сляп от рождение, още в утробата на майка си имах този недъг; и като бях помазан с кал, получих изцеление и виждам. Тоест, не просто изглеждам като човек с отворени очи, криейки тъмнина вътре в себе си, а наистина гледам – имам в зрението си онова, което преди беше само в ушите ми: ето, над мен грее сиянието на слънчевата светлина. Ето, погледът ми обгръща красотата на нови и чудни видения. Сега най-сетне познавам Йерусалим, и виждам в него сияещия божествен храм, и наистина различавам в центъра му честния жертвеник. И ако се окажа извън портите му, мога да огледам цялата Иудея, и да разбера що е планина, що е растение.
А когато денят привършва, от очите ми няма да се скрие нито красотата на небесните чудеса, нито сиянието на звездите, нито златната светлина на луната – и чрез всичко това ще се удивлявам на изкуството на Строителя, и от красотата на творенията ще позная и аз Твореца.“
Коментари върху Евангелието от Йоан