Евангелистът обяснява това предложение на братята на Господа, казвайки, че тогава те не са вярвали в Него. Те наистина не са могли да признаят в Него Този, за Когото Той се обявявал, и да Го последват, както са сторили това дванадесетте апостоли. Те виждали знаменията, които извършвал, но все пак не били стигнали до такава вяра в Него, която Той искал да види в тях. По това си приличали с останалите юдеи (срв. Йоан 12:37). Но от друга страна, те...
Евангелистът обяснява това предложение на братята на Господа, казвайки, че тогава те не са вярвали в Него. Те наистина не са могли да признаят в Него Този, за Когото Той се обявявал, и да Го последват, както са сторили това дванадесетте апостоли. Те виждали знаменията, които извършвал, но все пак не били стигнали до такава вяра в Него, която Той искал да види в тях. По това си приличали с останалите юдеи (срв. Йоан 12:37). Но от друга страна, те не прекъсвали общение със своя именит брат; скъпа им била Неговата чест и те искали светът по-скоро да признае Неговото достойнство: тогава и те щели да тръгнат след Него.
Неверието [им] се проявява както в думите, така и в дързостта и неуместната откровеност. Защото си мислеха, че заради родствената си връзка имат право с откритост да разговарят с Него. И макар исканията им да изглеждаха като на приятели, думите им бяха изпълнени с горчивост. Тук те Го укоряват и в малодушие, и в честолюбие. Казаното „никой не върши нещо скришом“ съдържа укор за страхливост и едновременно подозрителност към делата Му. А след това добавят: „когато сам иска да бъде...
Неверието [им] се проявява както в думите, така и в дързостта и неуместната откровеност. Защото си мислеха, че заради родствената си връзка имат право с откритост да разговарят с Него. И макар исканията им да изглеждаха като на приятели, думите им бяха изпълнени с горчивост. Тук те Го укоряват и в малодушие, и в честолюбие. Казаното „никой не върши нещо скришом“ съдържа укор за страхливост и едновременно подозрителност към делата Му. А след това добавят: „когато сам иска да бъде известен“, което е обвинение в честолюбие.
Проф. А. П. Лопухин
Евангелистът обяснява това предложение на братята на Господа, казвайки, че тогава те не са вярвали в Него. Те наистина не са могли да признаят в Него Този, за Когото Той се обявявал, и да Го последват, както са сторили това дванадесетте апостоли. Те виждали знаменията, които извършвал, но все пак не били стигнали до такава вяра в Него, която Той искал да види в тях. По това си приличали с останалите юдеи (срв. Йоан 12:37). Но от друга страна, те не прекъсвали общение със своя именит брат; скъпа им била Неговата чест и те искали светът по-скоро да признае Неговото достойнство: тогава и те щели да тръгнат след Него.