„цял човек“. Разликата между онова нарушение на закона, което Христос извършил, и онова, което юдеите си позволявали да правят, не е в това, че Той нарушил закона само веднъж, а че те го нарушавали постоянно. По-важното е, че те, чрез нарушаването на закона, са успели да въведат младенеца само във външно общение с Бога, направили са го член на теократичното общество, докато Христос при Витезда дарява на разслабения пълно – и външно, и вътрешно спасение (изразът „цял човек” съдържа в себе си мисълта...
„цял човек“. Разликата между онова нарушение на закона, което Христос извършил, и онова, което юдеите си позволявали да правят, не е в това, че Той нарушил закона само веднъж, а че те го нарушавали постоянно. По-важното е, че те, чрез нарушаването на закона, са успели да въведат младенеца само във външно общение с Бога, направили са го член на теократичното общество, докато Христос при Витезда дарява на разслабения пълно – и външно, и вътрешно спасение (изразът „цял човек” съдържа в себе си мисълта за особената важност на чудото на изцеляването в сравнение с акта на обрязването на младенеца, който не може да бъде осветен „целият“ с този акт). Може да се каже, че давайки на парализирания такова благо, Христос не нарушава, а изпълнява висшата божествена заповед за любов към ближния, която е център на учението за закона и пророците (срв. Мат. 5:43; Мат. 7:12 и др.).
Проф. А. П. Лопухин
„цял човек“. Разликата между онова нарушение на закона, което Христос извършил, и онова, което юдеите си позволявали да правят, не е в това, че Той нарушил закона само веднъж, а че те го нарушавали постоянно. По-важното е, че те, чрез нарушаването на закона, са успели да въведат младенеца само във външно общение с Бога, направили са го член на теократичното общество, докато Христос при Витезда дарява на разслабения пълно – и външно, и вътрешно спасение (изразът „цял човек” съдържа в себе си мисълта за особената важност на чудото на изцеляването в сравнение с акта на обрязването на младенеца, който не може да бъде осветен „целият“ с този акт). Може да се каже, че давайки на парализирания такова благо, Христос не нарушава, а изпълнява висшата божествена заповед за любов към ближния, която е център на учението за закона и пророците (срв. Мат. 5:43; Мат. 7:12 и др.).