Апостол Петър, като „уста на апостолите”, по думите на св. Йоан Златоуст, разбира цялата важност на настоящия момент и под формата на възклицание изразява своята и общата за неговите другари, с изключение на Юда, увереност, че само Христос може да ги доведе до спасение.
„думи за вечен живот“, т. е. даващи на хората вечен живот.
Петър, върху когото от Господ бе изградена Църквата, говорейки за всички и отговаряйки с глава на Църквата, казва: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. И ние вярваме и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог“. С това той показва, че тези, които са се отклонили от Христос, са загинали по собствена вина, но че Църквата, която вярва в Христос и държи на това, което веднъж е научила, никога не се отдалечава от Него...
Петър, върху когото от Господ бе изградена Църквата, говорейки за всички и отговаряйки с глава на Църквата, казва: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот. И ние вярваме и познахме, че Ти си Христос, Синът на живия Бог“. С това той показва, че тези, които са се отклонили от Христос, са загинали по собствена вина, но че Църквата, която вярва в Христос и държи на това, което веднъж е научила, никога не се отдалечава от Него и че тези са Църквата, които остават в Божия дом.
Проф. А. П. Лопухин
Апостол Петър, като „уста на апостолите”, по думите на св. Йоан Златоуст, разбира цялата важност на настоящия момент и под формата на възклицание изразява своята и общата за неговите другари, с изключение на Юда, увереност, че само Христос може да ги доведе до спасение.
„думи за вечен живот“, т. е. даващи на хората вечен живот.